Когато във въздуха започнат да се смесват миризмата на печени чушки, ароматът на сладки до полуразпад плодове и усещането за сутрешен хлад, значи му се вижда краят на лятото и наближава любимата ми отморяваща, бистра и топлеща есен. И знам, че след броени дни ще чуя добре познатата приказка...
Преди години, все повече и повече, младо семейство се включило в задължителната манифестация по повод 9и септември. Вечерта - среща с брата на мъжа и неговата съпруга. На жената вече й тежали деветте месеца бременност и послушала съвета на зълва си (или май етърва се казваше) да поскача от улицата на тротоара и обратно, за да предизвика раждането. И подскачала с всичките си девет тежащи месеца бременност, а резултат не последвал. Прибрали се в къщи, тя, планирайки скорошното раждане, приготвила за връщане книгите, които дължала на библиотеката. И в 4.20 часа сутринта ме родила. А той, по стара семейна традиция, изпуснал раждането. В моя случай - заради лекарското твърдение, че ще се родя поне за два часа и съвета да се прибере в къщи, за да си вземе забравената връхна дреха. Сутрините през септември са хладни. А аз съм бързала и съм изпреварила завръщането му.
Тя твърди, че продължава всяка година на този ден да се буди в 4.20 часа сутринта и ежегодно ми го съобщава с разтреперан от прекалени и никога овладяни емоции глас. Той продължава да забравя да вземе нещо, тръгвайки нанякъде. Аз приличам на него.
Тази година ще навърша 27 години и ще навляза в 28-ата година от живота си. И съм сигурна, че Този, който чува всички ни, няма и през следващата година да спре да се старае да изпълнява това, което си пожелах на рождения си ден преди 5 години - животът ми винаги да е интересен.
Не знам дали съм права, но понякога толкова силно усещам, че някак Той ме обича. Толкова силно, че ми се плаче.
Но скоро предстои празник.