Skip to main content

Приказка за мен

Когато във въздуха започнат да се смесват миризмата на печени чушки, ароматът на сладки до полуразпад плодове и усещането за сутрешен хлад, значи му се вижда краят на лятото и наближава любимата ми отморяваща, бистра и топлеща есен. И знам, че след броени дни ще чуя добре познатата приказка...
Преди години, все повече и повече, младо семейство се включило в задължителната манифестация по повод 9и септември. Вечерта - среща с брата на мъжа и неговата съпруга. На жената вече й тежали деветте месеца бременност и послушала съвета на зълва си (или май етърва се казваше) да поскача от улицата на тротоара и обратно, за да предизвика раждането. И подскачала с всичките си девет тежащи месеца бременност, а резултат не последвал. Прибрали се в къщи, тя, планирайки скорошното раждане, приготвила за връщане книгите, които дължала на библиотеката. И в 4.20 часа сутринта ме родила. А той, по стара семейна традиция, изпуснал раждането. В моя случай - заради лекарското твърдение, че ще се родя поне за два часа и съвета да се прибере в къщи, за да си вземе забравената връхна дреха. Сутрините през септември са хладни. А аз съм бързала и съм изпреварила завръщането му.
Тя твърди, че продължава всяка година на този ден да се буди в 4.20 часа сутринта и ежегодно ми го съобщава с разтреперан от прекалени и никога овладяни емоции глас. Той продължава да забравя да вземе нещо, тръгвайки нанякъде. Аз приличам на него.
Тази година ще навърша 27 години и ще навляза в 28-ата година от живота си. И съм сигурна, че Този, който чува всички ни, няма и през следващата година да спре да се старае да изпълнява това, което си пожелах на рождения си ден преди 5 години - животът ми винаги да е интересен.
Не знам дали съм права, но понякога толкова силно усещам, че някак Той ме обича. Толкова силно, че ми се плаче.
Но скоро предстои празник.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…