Станимир Кискинов
Приятна книга. Лека като перце. Странно усещане поражда 100-процентовото автобиографично звучене и то на съвременен, млад, български автор. Прекрасна самоирония, чудесен лек хумор, поднесен предимно чрез стилистични и лингвистични похвати, отколкото чрез ситуации.
На места дотежава пълното вторачване на автора в собствените му емоционални преживявания, създава усещане за неумел опит за овладяване на нарцисизъм. Но това е най-субективната част от мнението ми.
Приятен happy end, по американски.
П.П. На книгата съм отбелязала:
"15.2.2009 г.
Не забравяй колко си щастлива днес!"
Четири месеца след купуването й и след бавното й прочитане, паралелно с куп други книги, не съм забравила. Наистина бях много щастлива в онзи неделен февруарски ден.