11.6.09

По случай

Вера Мутафчиева:
"Животът така хубаво опича човека с годините, че го превръща в кирпич".

Не твърдя, че познавам творчеството й идеално, чела съм сигурно не повече от половината й книги. Но ми стана много чоглаво, когато разбрах, че си е отишла. Около 10 дни, след като си купих "Случаят Джем".
Чела съм я. Всъщност Джем е четвъртата ми литературна любов. Да, аз имам склонността да се влюбвам в литературни образи. Първата ми любов беше Питър Пан, втората - Робин Худ, третата - Винету. Последва кратък период от няколко години, през който си поех дъх от детството и се впуснах в "сериозната" литература.
После дойде Джем. И с него всички книги на Вера Мутафчиева, които открих в плевенската библиотека, в която имах картон.
Само преди 10-ина дни с 5q обсъдихме страхотните разкази на византийската история...
Не е честно да си отиват тези писатели, които, когато ги чета, съм се чувствала уютно, като в компанията на най-добър приятел - този, с който мога добре да поговоря и добре да помълча.

No comments: