Skip to main content

Другото тяло

2009
Милорад Пачив
Това, с което ще започна, е уверението, че с тази книга Павич няма да разочарова заклетите си почитатели.
И "ще започна", защото в контекста на всичко, прочетено от него до момента, тази породи доста размисли, неминуемо - паралели - и , естествено, обобщения.
Първо, определено това е първата му книга, която чета и която е с "нормална" структура, доколкото може да се твърди подобно нещо за нещо, написано от Павич. Всъщност структурата може да се определи като "хелиоцентрична", но наместо Слънце има архетипи. Може би това е причината да нарекат книгата "балканския" шифър на Леонардо. Е, доста по-труден за четене "шифър на Леонардо". Но това е авторът на "Хазарски речник" все пак.
Второ, за пореден път се убедих, че Милорад Павич е невероятен, просто неописуем разказвач. И за първи път толкова ясно ми просветна, че според мен изобщо не е добър в диалозите. Всъщност не мога да разбера защо при цялата съвършеност на описанията и разказването прибягва да пряката реч. И, разсъждавайки в тази посока, стигам до извода (лично мой, не ангажирам никого с него), че всъщност Павич би могъл да бъде балканският Маркес. А, разглеждайки сюжета на книгите му, те да заслужат жанровата категоризация "балкански реализъм". Искрено се надявам само да не се появят множество последователи от женски пол, както се случи при Маркес, защото не мога да си представя колко неумели биха били творенията им. Защото наистина имам усещането, че мозъкът на Павич функционира по различен начин, че този човек разсъждава на три езика - един мъртъв, един световен и един, на който никой още не говори.
Трето, за първи път в книга на Павич има толкова много секс и свързаните с него "елементи". Това не знам как да го коментирам, но ми създава неприятното усещане за компенсаторен механизъм на възрастта на автора. (А самата мисъл за това не ми харесва.)
И, четвърто, наистина много приятно средновековно-съвременно романтично-мистично криминале :)

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…