Skip to main content

Ренесансът

2007
Джери Бротън
Никога не съм си падала по малък формат книжлета. Струват ми се неуважителни към усилието на автора, профанизиращи както писането, така и четенето някак. Сякаш самото им излъчване е на нещо, което може да се чете единствено в трамвая, докато съседът ти гледа момичето на трета страница на "Експрес", правейки се, че чете колонката до снимката.
Та и в този случай подходих с умерен спетицизъм към трите книжки от серията "Малка Оксфордска библиотека" (дали в Оксфорд знаят за нея?!) - "Ренесансът", "Капитализмът" и "Демокрацията". Но ми се налагаше да намеря нещо конкретно - кратка, точна и добре смляна информация и по трите теми. И поне "Ренесансът" отговори на очакванията ми. Неочаквано.
Малката книжка дава много интересна и приятна за възприемане първична представа за епохата. Изключително приятна е съзнателната мисктура от литература, изобразително изкуство, политика, икономика, математика, медицина, дори кулинария. И не само приятна. Всъщност след тази книга имам усещането, че без такъв тип мащабно представяне на даден исторически период максимално реална представа за него не би могла да се получи. Битовистично звучи, но качеството на материите, храната, мебелите сигурно в не малка степен влияе на цялостния начин на мислене на един... творец. Бил той философ, политик или лекар.
Единственият ОГРОМЕН минус на книгата е редакторската работа, ако изобщо такава липсва. Правописни грешки липсват, но затова пък пунктоационни - не. И ако това е греда само в окото на дребнав българофил като мен, то фактът, че редакторът не си е направил труда да провери дали Йохан Хизинга няма своя еквивалент на български, за мен е покъртителен. Защото това всъщност е Йохан Хьойзинха, който е доста известен философ, дори и за сравнително незапознат с тази сфера на науката човек като мен. И просто не искам да си представям колко още имена са транслитерирани по този начин. А редакторът се оказа популярен човек от т.нар. културни среди...

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Размисли на пешеходеца, част Х

Обичам да ходя пеш до работа, въпреки че малко бях занемарила този навик. Имам възможност и време да наблюдавам интересни факти от столичната действителност, които понякога ме изпълват с радост, а друг път - не толкова. Тази сутрин беше от вторите и няколко извода изкристализират в успаното ми от зимата съзнание.
На кръстовището на булевардите "К. Величков" и "А. Стамболийски" светофарът не работеше. Това правеше пресичането му особено вълнуващо за всички трамваи, автобуси на градския транспорт, камиони, автомобили и заблудени пешеходци, ангажирани в движението по тези две доста натоварени пътни артерии. Не се забелязваше ни един орган на реда да регулира движението или поне да стърчи респектиращо. Струва ми се, че европредседателството се случва само в централна градска част и по маршрутите на официалните лица.
Времето не е особено студено, но да се разчита на естествените процеси по топене на снега и леда по тротоарите е неразумно. Ето защо видях не една и две д…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…