4.5.09

Ренесансът

2007
Джери Бротън
Никога не съм си падала по малък формат книжлета. Струват ми се неуважителни към усилието на автора, профанизиращи както писането, така и четенето някак. Сякаш самото им излъчване е на нещо, което може да се чете единствено в трамвая, докато съседът ти гледа момичето на трета страница на "Експрес", правейки се, че чете колонката до снимката.
Та и в този случай подходих с умерен спетицизъм към трите книжки от серията "Малка Оксфордска библиотека" (дали в Оксфорд знаят за нея?!) - "Ренесансът", "Капитализмът" и "Демокрацията". Но ми се налагаше да намеря нещо конкретно - кратка, точна и добре смляна информация и по трите теми. И поне "Ренесансът" отговори на очакванията ми. Неочаквано.
Малката книжка дава много интересна и приятна за възприемане първична представа за епохата. Изключително приятна е съзнателната мисктура от литература, изобразително изкуство, политика, икономика, математика, медицина, дори кулинария. И не само приятна. Всъщност след тази книга имам усещането, че без такъв тип мащабно представяне на даден исторически период максимално реална представа за него не би могла да се получи. Битовистично звучи, но качеството на материите, храната, мебелите сигурно в не малка степен влияе на цялостния начин на мислене на един... творец. Бил той философ, политик или лекар.
Единственият ОГРОМЕН минус на книгата е редакторската работа, ако изобщо такава липсва. Правописни грешки липсват, но затова пък пунктоационни - не. И ако това е греда само в окото на дребнав българофил като мен, то фактът, че редакторът не си е направил труда да провери дали Йохан Хизинга няма своя еквивалент на български, за мен е покъртителен. Защото това всъщност е Йохан Хьойзинха, който е доста известен философ, дори и за сравнително незапознат с тази сфера на науката човек като мен. И просто не искам да си представям колко още имена са транслитерирани по този начин. А редакторът се оказа популярен човек от т.нар. културни среди...

No comments: