Skip to main content

Ренесансът

2007
Джери Бротън
Никога не съм си падала по малък формат книжлета. Струват ми се неуважителни към усилието на автора, профанизиращи както писането, така и четенето някак. Сякаш самото им излъчване е на нещо, което може да се чете единствено в трамвая, докато съседът ти гледа момичето на трета страница на "Експрес", правейки се, че чете колонката до снимката.
Та и в този случай подходих с умерен спетицизъм към трите книжки от серията "Малка Оксфордска библиотека" (дали в Оксфорд знаят за нея?!) - "Ренесансът", "Капитализмът" и "Демокрацията". Но ми се налагаше да намеря нещо конкретно - кратка, точна и добре смляна информация и по трите теми. И поне "Ренесансът" отговори на очакванията ми. Неочаквано.
Малката книжка дава много интересна и приятна за възприемане първична представа за епохата. Изключително приятна е съзнателната мисктура от литература, изобразително изкуство, политика, икономика, математика, медицина, дори кулинария. И не само приятна. Всъщност след тази книга имам усещането, че без такъв тип мащабно представяне на даден исторически период максимално реална представа за него не би могла да се получи. Битовистично звучи, но качеството на материите, храната, мебелите сигурно в не малка степен влияе на цялостния начин на мислене на един... творец. Бил той философ, политик или лекар.
Единственият ОГРОМЕН минус на книгата е редакторската работа, ако изобщо такава липсва. Правописни грешки липсват, но затова пък пунктоационни - не. И ако това е греда само в окото на дребнав българофил като мен, то фактът, че редакторът не си е направил труда да провери дали Йохан Хизинга няма своя еквивалент на български, за мен е покъртителен. Защото това всъщност е Йохан Хьойзинха, който е доста известен философ, дори и за сравнително незапознат с тази сфера на науката човек като мен. И просто не искам да си представям колко още имена са транслитерирани по този начин. А редакторът се оказа популярен човек от т.нар. културни среди...

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…