22.4.09

Ти, който си на набето

За първи път ми се случва да тъжа за автор, който е починал.
Просто очаквах следващата книга...
Когато следваща книга няма, остават прочетените, добрите, някои прекрасни.

Само веднъж съм коментирала Виктор Пасков в този блог след превръщането му в литературно-мисловен дневник на Sun. Но освен "Гледната точка на Гоген", в която прочетох най-хубавите приказки от детството си насам, винаги ще свързвам Пасков с една моя стара любов и нейната/моя любима книга "Балада за Георг Хених", както и с, разбира се, "Германия мръсна приказка" - просто битническият реализъм все още не е загубил чара си за мен.

Е, ти, който си на небето, почивай в мир!
Но да знаеш, че остави много очакващи последната ти дума.

2 comments:

rozitu said...

ей, тъкмо прочетох "гледната точка на гоген":)много ми хареса тоя разказ с Л. и Д., освен приказките:)

sun said...

rozitu, предлагам немалък набор от творби на Пасков за по-подробно запознанство с творчеството му ;)
Особен апел относно "Балада за Георг Хених" - велико!