Морето е безумно красиво на 1 януари сутринта (която сутрин всъщност е на обед, когато всъщност хората се будят и всъщност се опитват да си спомнят коя година са посрещали).
И не би имало логика в тази (фото)реминисценция, ако не ми липсваше морето (което всъщност не харесвам и всъщност обожавам само в пристъпи на меланхолия).
Морето е светлата страна на онази дупка, наречена "тъмнина", в която (за разлика от тъмната й посестрима) бих се гмурнала, бих се изгубила без ужас и излишни думи, с неописуемо (почти екстаз) удоволствие.
***
Ненужно многословие, съдържащо единствено копнеж по пролет.