Без сексизъм

Ако имах любим,
Щях да хвана ръката му, докато скача в пропастта
Ако имах любим,
Щях да захранвам силата, с която гали, ранява, разрязва (дори мен)
Ако имах любим,
Щях да убивам смело, прикривайки страха си, чудовищата в тъмнината му
Ако имах любим,
Щях да съм половината от Андрогина му, която не вярва, че е намерил
Ако имах любим,
Свитият ми стомах щеше да е полето на емоционално-баталните му победи
***
Ако имах любим,
Щях да воювам с него, когато се маскира на Атила
Щях да игра Евридика, когато му се пътува отвъд
Щях да изтупвам пясъка в косите си, за да съм Клеопатрата в леглото му
***
Ако имах любим,
Щях да го карам да вярва
Че дишам, взирам се и мисля само за него
Щях да симулирам усмивки, прищевки и заявки
За да е силен, пълноценен и доказан,
Истински мъж
И щях да съм толкова себе си
Толкова мила, отзивчива и спретната
Домакиня-любовница-приятел-съмишленик
Колкото съм себе си всеки път
Когато казвам „Да”
От състрадание
***
Но в петък любимите отиват при любимите си
„Наздраве!” за любовта

Най-четеното

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. *** Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours . Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците

Христо Смирненски

114 години от рождението на едно нежно перо Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди. И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити – глъхне празничния град и под лунно наметало с шепот странен той разказва повестите безутешни на вседневен маскарад. А из улицата шумна, под гирлянди електрични, ето малката цветарка бърза от локал в локал, де оркестрите разливат плавни звукове ритмични и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение ). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи. Точно такава книга е Мъжът от Константинопол . В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян ). Израснал в традиционно