Skip to main content

Закуска в "Тифани"

2005
В началото не харесах Холи Голайтли. Стори ми се тъповата, недоразвита, куха... Но след появата на Луламе Барнс статутът на г-ца Голайтли в съзнанието ми се промени. Ето и квинтесенцията на светоусещането й според мен:
"Искам да кажа, не може да си имаш работа с някого, да харчиш парите му и същевременно да не се опитваш да вярваш, че го обичаш. Аз никога не съм го допускала. Дори Бени Шаклит и всички онеци плъхове. Просто си внушавах, че и в плъховете има известно очарование. Истина ти казвам, с изключение на Док, ако изобщо броиш Док, Хосе е първият ми случай, който не вони на плъх. О, и той не е самото съвършенство. Понякога послъгва и се тревожи какво мислят хората, и се пъти около петдесет пъти дневно - мъжът трябва да има своя миризма. Прекалено е благопристоен и предпазлив, за да ми бъде идеал; винаги се обръща гърбом, когато се съблича, яде шумно и не обичам да го гледам да тича, защото ми е смешен като тича. Ако можех да избера, когото аз си искам - от всички хора по света - не бих се спряла на Хосе. Джавахарлал Неру е по-близо до идеала ми. Или Уендъл Уилки. А пък за Грета Гарбо гласувам веднага. Защо не? Човек трябва да има свободата да се жени и за мъже, и за жени, или - слушай, ако дойдеш и ми кажеш, че искаш да се свържеш с боен кораб, аз ще уважа чувствата ти. Бога ми, говоря съвсем сериозно. На любовта трябва да се дава пълна свобода."
Труман Капоти
П. П.
5q, благодаря ти за книгата, благодаря ти за посвещението!

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Размисли на пешеходеца, част Х

Обичам да ходя пеш до работа, въпреки че малко бях занемарила този навик. Имам възможност и време да наблюдавам интересни факти от столичната действителност, които понякога ме изпълват с радост, а друг път - не толкова. Тази сутрин беше от вторите и няколко извода изкристализират в успаното ми от зимата съзнание.
На кръстовището на булевардите "К. Величков" и "А. Стамболийски" светофарът не работеше. Това правеше пресичането му особено вълнуващо за всички трамваи, автобуси на градския транспорт, камиони, автомобили и заблудени пешеходци, ангажирани в движението по тези две доста натоварени пътни артерии. Не се забелязваше ни един орган на реда да регулира движението или поне да стърчи респектиращо. Струва ми се, че европредседателството се случва само в централна градска част и по маршрутите на официалните лица.
Времето не е особено студено, но да се разчита на естествените процеси по топене на снега и леда по тротоарите е неразумно. Ето защо видях не една и две д…

Вина ми дай

Не, не става дума за много разновидности от любимата на мнозина алкохолна напитка. Напоследък все попадам на темата за вината – в статии, в постове, в разговори. Явно ми е в (под)съзнанието, ще предположи някой. Винаги! Ще отвърна бодро аз.
Виновно ми е:
когато не успея да се справя с всичките си задачи, защото не съм постигнала собствените, но най-вече чуждите си очаквания;когато съм се справила с всичките си задачи, защото така поставям в неудобно положение останалите, несправящите се;когато съм направила това, което искам, но не и това което трябва – тук е ясно защо;когато съм направила това, което трябва, но не и това, което искам, защото съм изневерила на себе си.
Ям вината като баничка за закуска. О, забравих, не ям банички за закуска, защото не ям глутен. Но когато все пак ям глутен, изпитвам чувство на вина. Към индекса на телесната си мазнина. И към ендокринолога си. Към големия си задник, който не дава вид да му е зле, но все пак защо му е на човек голям задник, ако не върви…