В началото не харесах Холи Голайтли. Стори ми се тъповата, недоразвита, куха... Но след появата на Луламе Барнс статутът на г-ца Голайтли в съзнанието ми се промени. Ето и квинтесенцията на светоусещането й според мен:
"Искам да кажа, не може да си имаш работа с някого, да харчиш парите му и същевременно да не се опитваш да вярваш, че го обичаш. Аз никога не съм го допускала. Дори Бени Шаклит и всички онеци плъхове. Просто си внушавах, че и в плъховете има известно очарование. Истина ти казвам, с изключение на Док, ако изобщо броиш Док, Хосе е първият ми случай, който не вони на плъх. О, и той не е самото съвършенство. Понякога послъгва и се тревожи какво мислят хората, и се пъти около петдесет пъти дневно - мъжът трябва да има своя миризма. Прекалено е благопристоен и предпазлив, за да ми бъде идеал; винаги се обръща гърбом, когато се съблича, яде шумно и не обичам да го гледам да тича, защото ми е смешен като тича. Ако можех да избера, когото аз си искам - от всички хора по света - не бих се спряла на Хосе. Джавахарлал Неру е по-близо до идеала ми. Или Уендъл Уилки. А пък за Грета Гарбо гласувам веднага. Защо не? Човек трябва да има свободата да се жени и за мъже, и за жени, или - слушай, ако дойдеш и ми кажеш, че искаш да се свържеш с боен кораб, аз ще уважа чувствата ти. Бога ми, говоря съвсем сериозно. На любовта трябва да се дава пълна свобода."
Труман Капоти
П. П.
5q, благодаря ти за книгата, благодаря ти за посвещението!