Skip to main content

Дона Флор

и нейните двама съпрузи
2006
"...не искай от мен да бъда едновременно Вадиньо и Теодоро, защото не мога. Мога да бъда само Вадиньо и мога да ти дам само любов; другото, от което се нуждаеш, той ти го дава: собствена къща, съпружеска вярност, уважение, ред, сигурност. Той ти ги дава, защото любовта му е изградена от тези благородни (и тъпи) неща и те са ти необходими, за да си щастлива. Нуждаеш се и от моята любов, за да си щастлива: от порочната, грешната, пламенна и развратна любов, която те кара да страдаш. ... Той е сутрешното ти лице, аз съм нощното, любовникът, който не се осмеляваше да искаш. Двамата сме твои съпрузи, твоите две лица, твоето "да" и твоето "не". Когато бях само аз, имаше моята любов, но ти липсваше всичко останало, как страдаше! Когато беше само той, имаше всичко, нищо не ти липсваше, а страдаше още повече. Сега си наистина дона Флор, такава, каквато трябва да бъдеш. ... Бързо, моето момиче, нощта е къса. Хайде, бързо, след малко поемам към съдбата си, ще дойде часът на моя колега, съдружник, брат. За мен са твоят копнеж, твоето желание, твоят дрезгав вик. За него е останалото: разходките, дежурствата, уважението, благородната страна. Истинско съвършенство, моето момиче, аз, ти и той, какво искаш повече?"
Жоржи Амаду

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…