19.12.08

Чуваш ли...


Не ме оставяй, чуваш ли, не ме оставяй!
Не ме оставяй на вълците, дебнещи под прозореца да изпусна диханието си и те да го налапат гладно, хищно и отчаяно!
Не ме оставяй на кучетата, точещи лиги за краката, ръцете, гърдите, устните и утробата ми!
Не ме оставяй на гълъбите, порещи въздуха и кожата ми, копнеещи като шахидки за рая – всеки атом от мислите ми!
Не ме оставяй на котките, зловещо търкащи настръхнала козина в посивялото ми палто от безвремие!
Не ме давай на тигрите, мечките, лъвовете, борещи се за вниманието ми на псевдоловец!
Не допускай до мен да достигнат хиените, само ти познаваш езика им и знаеш кога ми се присмиват!
Не позволявай на енотите да измият ръце във кръвта ми и да се оправдават с нечистата ми същност!
Не вдигай бариерите пред граничните кучета, дебнещи за всяка моя грешна крачка в ада!
Не разрешавай да ме докосват с мръсните си нокти лешоядите на собствените ми разложени мечти!
Не ме оставяй на зверовете в мен, защото за твоята трапеза ще останат само огризките от същността ми.

3 comments:

Media Trash said...

Не го оставяй този твоя блог, пусни му ток!

Media Trash said...

Не го оставяй този твоя блог, пусни му още ток!

sun said...

Уважаеми Media Trash (или може би г-н Ненчев е по-правилно?), пускам, доколкото мога, но вдъхновението ми се равнява на мощностите на малък ВЕЦ през лятно засушаване на река Елтепска. Пък и насила хубост... нали знаете :)