Skip to main content

Вкусът на живота

2007
Почти като на шега се срещнах с Любо Николов (авторът, както се досещате). Но то така покрай работата стават и интересни неща. И се сдобих с първата си книга, подписана лично от автора и то лично до мен.
В началото ми се стори несериозно на такъв малък обем да са вместени около 60 разказа. 60 разказа, за Бога! Но впоследствие осъзнах, че това са разказите, заради които търся място в градския транспорт с надеждата преди да стигна Петте кьошета да прочета 2-3 от тях.
И не са като разказите на Виктор Пасков, които чета паралелно и след всеки трябва да си "почивам". Не, искам следващия и следващия, и така...
Любо Николов ми каза, че не искал разказите му, събрани в една книга, да звучат еднакво. (Само за протокола, това не е единствената му книга.) Но това е невъзможно, когато в единия четеш за лов или риболов, в другия - за вътрешнополитическите събития от `90-те, в третия - спомените на вероятно отдавна починали хора от времената, когато те са били на моите години и т.н.
И тази нощ, след като прочетох и последните няколко разказа, у мен се загнезди някакво странно усещане. Не обичам кратките жанрове, определено. Но така леко не са ми вървяли текстове от времето когато четях... О`Хенри. И Мопасан.
Не твърдя, че разбирам от литература. Не твърдя, че разбирам от О`Хенри или Мопасан. Не твърдя, че Любо Николов е О`Хенри или пък Мопасан.
Но ако ви се чете нещо леко, ненатрапчиво и чисто, човешко, българско, "Вкусът на живота" е за вас.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…