16.11.08

Вкусът на живота

2007
Почти като на шега се срещнах с Любо Николов (авторът, както се досещате). Но то така покрай работата стават и интересни неща. И се сдобих с първата си книга, подписана лично от автора и то лично до мен.
В началото ми се стори несериозно на такъв малък обем да са вместени около 60 разказа. 60 разказа, за Бога! Но впоследствие осъзнах, че това са разказите, заради които търся място в градския транспорт с надеждата преди да стигна Петте кьошета да прочета 2-3 от тях.
И не са като разказите на Виктор Пасков, които чета паралелно и след всеки трябва да си "почивам". Не, искам следващия и следващия, и така...
Любо Николов ми каза, че не искал разказите му, събрани в една книга, да звучат еднакво. (Само за протокола, това не е единствената му книга.) Но това е невъзможно, когато в единия четеш за лов или риболов, в другия - за вътрешнополитическите събития от `90-те, в третия - спомените на вероятно отдавна починали хора от времената, когато те са били на моите години и т.н.
И тази нощ, след като прочетох и последните няколко разказа, у мен се загнезди някакво странно усещане. Не обичам кратките жанрове, определено. Но така леко не са ми вървяли текстове от времето когато четях... О`Хенри. И Мопасан.
Не твърдя, че разбирам от литература. Не твърдя, че разбирам от О`Хенри или Мопасан. Не твърдя, че Любо Николов е О`Хенри или пък Мопасан.
Но ако ви се чете нещо леко, ненатрапчиво и чисто, човешко, българско, "Вкусът на живота" е за вас.

2 comments:

rozitu said...

Едно от най-хубавите неща, които съм чела нчкога, беше един разказ на Мопасан - "Прошка". Ако не ти е попадал, горещо го препоръчвам.

sun said...

Чела съм Мопасан преди повече от 8 години, така че имам план да препрочета всичко :)