Skip to main content

Дневник на сътворението

2008
Може би заради собствените ми страхове, заради собствените ми ужаси и мании, заради скелетите, скрити в личния ми гардероб, и не на последно място – заради блазнещата ме мисъл да се определям по-скоро като творчески, отколкото като рационален и ежедневен човек... и най-вече, защото съм жена...
И поради всички тези, а и поради още сто милиона причини – думите, структурата, биографичното, приказното, историите...
Тази книга е много добра!
"Както Плат (Силвия), така и Пеньо(Колет) казва, че "има чувството, че (е) "погълната", "изядена" от мъжа, който я обича. А вследствие на разврата болестта й се влошава.
Напивам се също и от крайна умора. Трябва да си много силен физически, за да можеш да се напиваш, без да отпадаш на другия ден и после още, малко по малко, с всеки изминат ден (...). Ужасно е да се напивам, за да "бъда като него", а когато изтрезнея, да опротивявам на себе си.
Тя започва да съзира капаните на еротизма във вида, в който го прилага Батай (Жорж). Дава си сметка, че макар да служи за "удавяне на отчаянието", то той "съвсем не е съвместим с действения, силния живот". И нещо още по-важно - тя разбира, че за една жена "да играе на най-опасните игри на разложението у мъжа" не е нищо друго, освен "вид самоубийство".
Тя има право: когато двамата се надвесват над ръба на бездната, тя е бездната. Обратното на "близнака", на "свидетеля", на огледалото. Да бъдеш бездната на някого, означава да си загадъчна, непроницаема за него. Когато тайнството, отразявано в дълбините ти, се изчерпи, то ще трябва да бъде отразено в дълбините на друга, за да се съхрани сакралното. Отличителната черта на жената-бездна е следователно задължението й да бъде замествана".

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…