Skip to main content

Дневник на сътворението

2008
Може би заради собствените ми страхове, заради собствените ми ужаси и мании, заради скелетите, скрити в личния ми гардероб, и не на последно място – заради блазнещата ме мисъл да се определям по-скоро като творчески, отколкото като рационален и ежедневен човек... и най-вече, защото съм жена...
И поради всички тези, а и поради още сто милиона причини – думите, структурата, биографичното, приказното, историите...
Тази книга е много добра!
"Както Плат (Силвия), така и Пеньо(Колет) казва, че "има чувството, че (е) "погълната", "изядена" от мъжа, който я обича. А вследствие на разврата болестта й се влошава.
Напивам се също и от крайна умора. Трябва да си много силен физически, за да можеш да се напиваш, без да отпадаш на другия ден и после още, малко по малко, с всеки изминат ден (...). Ужасно е да се напивам, за да "бъда като него", а когато изтрезнея, да опротивявам на себе си.
Тя започва да съзира капаните на еротизма във вида, в който го прилага Батай (Жорж). Дава си сметка, че макар да служи за "удавяне на отчаянието", то той "съвсем не е съвместим с действения, силния живот". И нещо още по-важно - тя разбира, че за една жена "да играе на най-опасните игри на разложението у мъжа" не е нищо друго, освен "вид самоубийство".
Тя има право: когато двамата се надвесват над ръба на бездната, тя е бездната. Обратното на "близнака", на "свидетеля", на огледалото. Да бъдеш бездната на някого, означава да си загадъчна, непроницаема за него. Когато тайнството, отразявано в дълбините ти, се изчерпи, то ще трябва да бъде отразено в дълбините на друга, за да се съхрани сакралното. Отличителната черта на жената-бездна е следователно задължението й да бъде замествана".

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…