Skip to main content

sun's return


Като след лятна гръмотевична буря всичко си дойде на мястото. Нещата са си пак по старому. А аз стоях зад дебелото стъкло и наблюдавах отблясъците - кръв и болка до полуда, безкрайни лилави полета, безумни странни хора, които се стрелкат между талазите на дъжда... дъжд от алкохол и непреодолимото желание to fuck somebody, anybody, деца като раци и възрастни като медузи. И там някъде аз, бягаща от себе си и откриваща зад всеки ъгъл, във всяка чаша и поглед само мен.
Летните бури винаги са кратки и повалят само слабите дървета. А на мен ми беше интересно просто да гледам и да обяснявам на безкрайно чужд за мен език коя съм и как съм попаднала между светкавиците. И на моя си ужасно краен език да отблъскав крайници.
Накъде между аолина и алкохола се наслаждавах на най-прекрасната гледка на света - тъмно пристанище, много ярки, но и много далечни светлини.
Дори пих кафе в град, от който познавам само един човек, за когото не можах да спра да мисля, колкото и да се старах.
Аз в бяло, черно или червено - и лепнещите като морския въздух погледи, в които си така преследваният anybody.
Лятото свърши. И тази мисъл невероятно ме радва. Винаги съм го мразела, защото от години в горещините водя най-ожесточената битка с и за себе си. Не се намерих. Пак. Но беше интересно търсене.
Сега изпитвам неутолим глад да пиша. Дано има нещо, което да ме вдъхновява. Както казва Сън, най-важното е животът да е интересен. Засега продължава да се развива доста задоволително в тази посока.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…