Skip to main content

pleasant memories (30 ноември 2006)


Искам да се превърна в крадец. Да влизам в къщите на хората, да ровя из разни тайни места, където са събрани стари прашасали вещи от баби и дядовци, да ги избърсвам и подреждам по рафтовете и полиците. И те пак да светят, да се усмихват, сякаш собствениците им са живи, а живеещите в тези домове наистина и все още държат на тях.
Искам да съм крадец. Да открадвам поглед, усмивка, дори целувка. Всъщност искам да открадна спомен. Големият ми, грандиозният ми банков обир да е с цел златни спомени. Искам да са мои и аз да съм в тях. Искам да си ме спомнят. Аз толкова много неща си спомням, от толкова много хора и мигове, в които съм се усмихвала външно или пък скрито, в душата си. Искам да знам, че така са се чувствали и други хора, били около, с, край мен. Не искам да съм просто глухарчето, изгубило се между пръстите им по време на приятен разговор с някой друг. Искам да съм глухарчето, което им е изпълнило едно желание, когато са го духнали срещу слънцето.
Понякога се чувствам като част от един много стар мой сън - вървя сред поле от много високи жита, чиито класове са златно-жълти, а зрънцата всъщност са малки розови цветчета. И аз съм толкова малка, а полето е голямо, че понякога, когато пак сънувам този сън, се чудя дали просто не съм едно от цветчетата. Защото не вярвам да ми е дадена толкова много сила, че да съм житен клас.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…