pleasant memories (30 ноември 2006)

Искам да се превърна в крадец. Да влизам в къщите на хората, да ровя из разни тайни места, където са събрани стари прашасали вещи от баби и дядовци, да ги избърсвам и подреждам по рафтовете и полиците. И те пак да светят, да се усмихват, сякаш собствениците им са живи, а живеещите в тези домове наистина и все още държат на тях.
Искам да съм крадец. Да открадвам поглед, усмивка, дори целувка. Всъщност искам да открадна спомен. Големият ми, грандиозният ми банков обир да е с цел златни спомени. Искам да са мои и аз да съм в тях. Искам да си ме спомнят. Аз толкова много неща си спомням, от толкова много хора и мигове, в които съм се усмихвала външно или пък скрито, в душата си. Искам да знам, че така са се чувствали и други хора, били около, с, край мен. Не искам да съм просто глухарчето, изгубило се между пръстите им по време на приятен разговор с някой друг. Искам да съм глухарчето, което им е изпълнило едно желание, когато са го духнали срещу слънцето.
Понякога се чувствам като част от един много стар мой сън - вървя сред поле от много високи жита, чиито класове са златно-жълти, а зрънцата всъщност са малки розови цветчета. И аз съм толкова малка, а полето е голямо, че понякога, когато пак сънувам този сън, се чудя дали просто не съм едно от цветчетата. Защото не вярвам да ми е дадена толкова много сила, че да съм житен клас.

Най-четеното

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. *** Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours . Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците ...

Христо Смирненски

114 години от рождението на едно нежно перо Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди. И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити – глъхне празничния град и под лунно наметало с шепот странен той разказва повестите безутешни на вседневен маскарад. А из улицата шумна, под гирлянди електрични, ето малката цветарка бърза от локал в локал, де оркестрите разливат плавни звукове ритмични и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение ). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи. Точно такава книга е Мъжът от Константинопол . В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян ). Израснал в традиционно ...