5.10.08

pleasant memories (30 ноември 2006)


Искам да се превърна в крадец. Да влизам в къщите на хората, да ровя из разни тайни места, където са събрани стари прашасали вещи от баби и дядовци, да ги избърсвам и подреждам по рафтовете и полиците. И те пак да светят, да се усмихват, сякаш собствениците им са живи, а живеещите в тези домове наистина и все още държат на тях.
Искам да съм крадец. Да открадвам поглед, усмивка, дори целувка. Всъщност искам да открадна спомен. Големият ми, грандиозният ми банков обир да е с цел златни спомени. Искам да са мои и аз да съм в тях. Искам да си ме спомнят. Аз толкова много неща си спомням, от толкова много хора и мигове, в които съм се усмихвала външно или пък скрито, в душата си. Искам да знам, че така са се чувствали и други хора, били около, с, край мен. Не искам да съм просто глухарчето, изгубило се между пръстите им по време на приятен разговор с някой друг. Искам да съм глухарчето, което им е изпълнило едно желание, когато са го духнали срещу слънцето.
Понякога се чувствам като част от един много стар мой сън - вървя сред поле от много високи жита, чиито класове са златно-жълти, а зрънцата всъщност са малки розови цветчета. И аз съм толкова малка, а полето е голямо, че понякога, когато пак сънувам този сън, се чудя дали просто не съм едно от цветчетата. Защото не вярвам да ми е дадена толкова много сила, че да съм житен клас.

No comments: