Skip to main content

Media Sapiens



2007
До известна степен надменният, но въпреки това невероятно импониращ ми завършек на Media Sapiens на Сергей Минаев, изпълни неделната ми утрин с... удовлетворение. Подобно на героя, който се пита дали само той сънува подобни шизофренно-професионални сънища, и аз съм се чудила само аз ли съм склонна на такава избирателна, но за сметка на това ярко изразена мизантропия.
„...Аз им завиждам, разбирате ли? Тези хора имат щастието да живеят в друг свят. Те са толкова тъпи и нелюбознателни, че си позволяват да бъркат декада с плеада, мислят си, че „Равенсбрюк” е марка хладилник, а децата в Африка умират от жажда, защото имат проблеми с нередовните доставки на „Сан Пелегрино”. Според тях се оказва, че „Триумфът на волята” е нов филм с Ума Търман или Мила Йовович, просто не си спомнят с кого точно, а международните срещи на върха са нещо като продължение на седмицата на модата в Милано, само че за VIP-ове.
Обичам всички тези хора, защото в техния живот всичко е много просто и ясно. За тях природата на нещата се дели на „готино” и „гадно”. Целият им интелектуален багаж е строго дозиран. Той не заема излишни кубически сантиметри от съзнанието им, опакован е компактно и е ултра лек и актуален като сандали от „Маноло Бланки”. Съзнанието им е устроено по такъв начин, че да не натоварва и да не разсейва собственика си от всекидневното ПРЕЖИВЯВАНЕ НА ЖИВОТА. Те приличат на крави, които пасат на информационното поле и от време на време вдигат муцуни от земята, за да се заслушат дали рогът на пастира не свири. Глупаво е да им се ядосваш, глупаво е да ги мразиш, а още по-глупво е да се опитваш да им поднесеш някаква информация.”

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…