Skip to main content

Media Sapiens



2007
До известна степен надменният, но въпреки това невероятно импониращ ми завършек на Media Sapiens на Сергей Минаев, изпълни неделната ми утрин с... удовлетворение. Подобно на героя, който се пита дали само той сънува подобни шизофренно-професионални сънища, и аз съм се чудила само аз ли съм склонна на такава избирателна, но за сметка на това ярко изразена мизантропия.
„...Аз им завиждам, разбирате ли? Тези хора имат щастието да живеят в друг свят. Те са толкова тъпи и нелюбознателни, че си позволяват да бъркат декада с плеада, мислят си, че „Равенсбрюк” е марка хладилник, а децата в Африка умират от жажда, защото имат проблеми с нередовните доставки на „Сан Пелегрино”. Според тях се оказва, че „Триумфът на волята” е нов филм с Ума Търман или Мила Йовович, просто не си спомнят с кого точно, а международните срещи на върха са нещо като продължение на седмицата на модата в Милано, само че за VIP-ове.
Обичам всички тези хора, защото в техния живот всичко е много просто и ясно. За тях природата на нещата се дели на „готино” и „гадно”. Целият им интелектуален багаж е строго дозиран. Той не заема излишни кубически сантиметри от съзнанието им, опакован е компактно и е ултра лек и актуален като сандали от „Маноло Бланки”. Съзнанието им е устроено по такъв начин, че да не натоварва и да не разсейва собственика си от всекидневното ПРЕЖИВЯВАНЕ НА ЖИВОТА. Те приличат на крави, които пасат на информационното поле и от време на време вдигат муцуни от земята, за да се заслушат дали рогът на пастира не свири. Глупаво е да им се ядосваш, глупаво е да ги мразиш, а още по-глупво е да се опитваш да им поднесеш някаква информация.”

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…