2007
До известна степен надменният, но въпреки това невероятно импониращ ми завършек на Media Sapiens на Сергей Минаев, изпълни неделната ми утрин с... удовлетворение. Подобно на героя, който се пита дали само той сънува подобни шизофренно-професионални сънища, и аз съм се чудила само аз ли съм склонна на такава избирателна, но за сметка на това ярко изразена мизантропия.
„...Аз им завиждам, разбирате ли? Тези хора имат щастието да живеят в друг свят. Те са толкова тъпи и нелюбознателни, че си позволяват да бъркат декада с плеада, мислят си, че „Равенсбрюк” е марка хладилник, а децата в Африка умират от жажда, защото имат проблеми с нередовните доставки на „Сан Пелегрино”. Според тях се оказва, че „Триумфът на волята” е нов филм с Ума Търман или Мила Йовович, просто не си спомнят с кого точно, а международните срещи на върха са нещо като продължение на седмицата на модата в Милано, само че за VIP-ове.
Обичам всички тези хора, защото в техния живот всичко е много просто и ясно. За тях природата на нещата се дели на „готино” и „гадно”. Целият им интелектуален багаж е строго дозиран. Той не заема излишни кубически сантиметри от съзнанието им, опакован е компактно и е ултра лек и актуален като сандали от „Маноло Бланки”. Съзнанието им е устроено по такъв начин, че да не натоварва и да не разсейва собственика си от всекидневното ПРЕЖИВЯВАНЕ НА ЖИВОТА. Те приличат на крави, които пасат на информационното поле и от време на време вдигат муцуни от земята, за да се заслушат дали рогът на пастира не свири. Глупаво е да им се ядосваш, глупаво е да ги мразиш, а още по-глупво е да се опитваш да им поднесеш някаква информация.”
До известна степен надменният, но въпреки това невероятно импониращ ми завършек на Media Sapiens на Сергей Минаев, изпълни неделната ми утрин с... удовлетворение. Подобно на героя, който се пита дали само той сънува подобни шизофренно-професионални сънища, и аз съм се чудила само аз ли съм склонна на такава избирателна, но за сметка на това ярко изразена мизантропия.
„...Аз им завиждам, разбирате ли? Тези хора имат щастието да живеят в друг свят. Те са толкова тъпи и нелюбознателни, че си позволяват да бъркат декада с плеада, мислят си, че „Равенсбрюк” е марка хладилник, а децата в Африка умират от жажда, защото имат проблеми с нередовните доставки на „Сан Пелегрино”. Според тях се оказва, че „Триумфът на волята” е нов филм с Ума Търман или Мила Йовович, просто не си спомнят с кого точно, а международните срещи на върха са нещо като продължение на седмицата на модата в Милано, само че за VIP-ове.
Обичам всички тези хора, защото в техния живот всичко е много просто и ясно. За тях природата на нещата се дели на „готино” и „гадно”. Целият им интелектуален багаж е строго дозиран. Той не заема излишни кубически сантиметри от съзнанието им, опакован е компактно и е ултра лек и актуален като сандали от „Маноло Бланки”. Съзнанието им е устроено по такъв начин, че да не натоварва и да не разсейва собственика си от всекидневното ПРЕЖИВЯВАНЕ НА ЖИВОТА. Те приличат на крави, които пасат на информационното поле и от време на време вдигат муцуни от земята, за да се заслушат дали рогът на пастира не свири. Глупаво е да им се ядосваш, глупаво е да ги мразиш, а още по-глупво е да се опитваш да им поднесеш някаква информация.”