Skip to main content

I hate you


Някой май беше очарован от езика ми. Е, в момента изгарям от желание да отвратя всички, да отвратя себе си... Желая този мой език никога да не беше проработвал... Желая никога да не бях проговаряла дори... Така може би нямаше да се намирам в настоящата ситуация, до която се докарах аз самата.
Играя си на думи. А ми се иска да крещя.
Аз не съм играч, аз не си играя, аз казвам това, което мисля.
А сега съм лицемер. Един компютърен лицемер, който ще скрие зад монитора всичко и ще се усмихва зад маската си, обшита с публични пражки на ягоди и private hopes.
Аз съм усмихнатата си същност, маската от безразличие и приятелски жестове, friendly PR-ходовете, от които нищо няма да последва. Чията предизборна кампания е изгубена. Никога няма да бъда избрана. Избирателят ми е само един. И той желае друг кандидат.
Аз не съм алтернативата, аз съм статуквото.
Разбирам какво им е на кандидатите, водещи предварително изгубена битка. Разбирам какво им е дни преди края на кампанията, когато участват единствено заради олимпийския принцип - играй заради самата игра. Само че аз не съм играч. И тъй като няма да сваля картите и да покажа колко много, много, много съм изгубила, желая просто играта да свърши.
Нека някой победи. Нека бъда победена. Нека всичко свърши. На финалната права съм и нямам повече сили.
Моят противник е толкова щастлив и ежедневен. А за мен всичко е толкова "мистично". Нямам сили да издържа това.
Той е толкова он-....line.... life... А аз искам само да е он-love...Господи, колко го мразя понякога. Някъде там между любовта и плътското желание.
Колко те мразя, ако знаеш... Мразя, когато седнеш толкова близо, че мога да усетя, че не си с парфюма, който ти подарих... Мразя, когато седнеш така, че да видя, че нямаш тялото, което искам... Мразя, когато говориш по начина, който ненавиждам... Мразя, когато си всичко, което мразя, когато ненавиждам кожата, очите и устните ти, а искам единствено да бъда прегръщана, гледана и целувана... само от теб...Господи, колко искам да се събудя от този кошмар!
Ежегодната спирала на живота ми ми е обещала, че всичко ще свърши с края на лятото. И като мантра, като молитва си обещавам, че остава само още месец до финала на всичко.
Моля се с август да свърши и лятото. За да започне хладната и успокояваща есен.
Нямам сили за повече слънце.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…