Skip to main content

I hate you


Някой май беше очарован от езика ми. Е, в момента изгарям от желание да отвратя всички, да отвратя себе си... Желая този мой език никога да не беше проработвал... Желая никога да не бях проговаряла дори... Така може би нямаше да се намирам в настоящата ситуация, до която се докарах аз самата.
Играя си на думи. А ми се иска да крещя.
Аз не съм играч, аз не си играя, аз казвам това, което мисля.
А сега съм лицемер. Един компютърен лицемер, който ще скрие зад монитора всичко и ще се усмихва зад маската си, обшита с публични пражки на ягоди и private hopes.
Аз съм усмихнатата си същност, маската от безразличие и приятелски жестове, friendly PR-ходовете, от които нищо няма да последва. Чията предизборна кампания е изгубена. Никога няма да бъда избрана. Избирателят ми е само един. И той желае друг кандидат.
Аз не съм алтернативата, аз съм статуквото.
Разбирам какво им е на кандидатите, водещи предварително изгубена битка. Разбирам какво им е дни преди края на кампанията, когато участват единствено заради олимпийския принцип - играй заради самата игра. Само че аз не съм играч. И тъй като няма да сваля картите и да покажа колко много, много, много съм изгубила, желая просто играта да свърши.
Нека някой победи. Нека бъда победена. Нека всичко свърши. На финалната права съм и нямам повече сили.
Моят противник е толкова щастлив и ежедневен. А за мен всичко е толкова "мистично". Нямам сили да издържа това.
Той е толкова он-....line.... life... А аз искам само да е он-love...Господи, колко го мразя понякога. Някъде там между любовта и плътското желание.
Колко те мразя, ако знаеш... Мразя, когато седнеш толкова близо, че мога да усетя, че не си с парфюма, който ти подарих... Мразя, когато седнеш така, че да видя, че нямаш тялото, което искам... Мразя, когато говориш по начина, който ненавиждам... Мразя, когато си всичко, което мразя, когато ненавиждам кожата, очите и устните ти, а искам единствено да бъда прегръщана, гледана и целувана... само от теб...Господи, колко искам да се събудя от този кошмар!
Ежегодната спирала на живота ми ми е обещала, че всичко ще свърши с края на лятото. И като мантра, като молитва си обещавам, че остава само още месец до финала на всичко.
Моля се с август да свърши и лятото. За да започне хладната и успокояваща есен.
Нямам сили за повече слънце.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…