3.8.06

I hate you


Някой май беше очарован от езика ми. Е, в момента изгарям от желание да отвратя всички, да отвратя себе си... Желая този мой език никога да не беше проработвал... Желая никога да не бях проговаряла дори... Така може би нямаше да се намирам в настоящата ситуация, до която се докарах аз самата.
Играя си на думи. А ми се иска да крещя.
Аз не съм играч, аз не си играя, аз казвам това, което мисля.
А сега съм лицемер. Един компютърен лицемер, който ще скрие зад монитора всичко и ще се усмихва зад маската си, обшита с публични пражки на ягоди и private hopes.
Аз съм усмихнатата си същност, маската от безразличие и приятелски жестове, friendly PR-ходовете, от които нищо няма да последва. Чията предизборна кампания е изгубена. Никога няма да бъда избрана. Избирателят ми е само един. И той желае друг кандидат.
Аз не съм алтернативата, аз съм статуквото.
Разбирам какво им е на кандидатите, водещи предварително изгубена битка. Разбирам какво им е дни преди края на кампанията, когато участват единствено заради олимпийския принцип - играй заради самата игра. Само че аз не съм играч. И тъй като няма да сваля картите и да покажа колко много, много, много съм изгубила, желая просто играта да свърши.
Нека някой победи. Нека бъда победена. Нека всичко свърши. На финалната права съм и нямам повече сили.
Моят противник е толкова щастлив и ежедневен. А за мен всичко е толкова "мистично". Нямам сили да издържа това.
Той е толкова он-....line.... life... А аз искам само да е он-love...Господи, колко го мразя понякога. Някъде там между любовта и плътското желание.
Колко те мразя, ако знаеш... Мразя, когато седнеш толкова близо, че мога да усетя, че не си с парфюма, който ти подарих... Мразя, когато седнеш така, че да видя, че нямаш тялото, което искам... Мразя, когато говориш по начина, който ненавиждам... Мразя, когато си всичко, което мразя, когато ненавиждам кожата, очите и устните ти, а искам единствено да бъда прегръщана, гледана и целувана... само от теб...Господи, колко искам да се събудя от този кошмар!
Ежегодната спирала на живота ми ми е обещала, че всичко ще свърши с края на лятото. И като мантра, като молитва си обещавам, че остава само още месец до финала на всичко.
Моля се с август да свърши и лятото. За да започне хладната и успокояваща есен.
Нямам сили за повече слънце.

No comments: