Днес се чувствам изпразнена от съдържание.
Като чаша от вино, забравена на масата.
Като книга, чиито страници са откъснати, за да бъдат предадени за вторични суровини.
Като кутия от скъсани и хвърлени обувки.
Като умряло врабче на тротоара. Без душа.
Ако има нещо, което да ми напомня, че все пак в съчетанието от форма и цвят, тоест тялото ми, има нещо, това е поредното главоболие.