Skip to main content

drawing


Понякога усещам, че желанията ми стават опасни. Опасно лесни за осъществяване. Наблюдавам как косата гъделичка ухото ти и се чудя не те ли дразни. Почти съм готова да се протегна и да я разроша. Готова съм. И се приземявам.
Седнал си до мен. До мен, не срещу мен. Не се ли сещаш, че е по-разумно да спазваш една здравословна дистанция? Здравословна за теб. Но повече за мен.
Всичко е толкова естествено и леко - разговорът, усмивките... на една крачка от репликата "Мило, хайде да се прибираме". Радвам се, че никой не ме е наричал "мило", малко е дебилно. Въпреки това понякога толкова ми прищраква хормонално-емоционалният дисбаланс, че се виждам като твоето "мило", "бебче", "сладурче", "меченце", "котенце"... тръпки взеха да ме побиват. За Бога, аз не съм създадена за това! И все пак - в момента Сън е влюбена и ще спазва всички канони на поверената й роля.
Така че.... сменям стила и пак се връщам на писането с розови очила.
Рисуваш ми върху подложката за хранене - домати с формата на ягоди на бял, беличък фон. Рисуваш ми спалнята, която искаш да имаш. Не съм съгласна само с височината. Но знам, че ще се договорим. Разказваш ми колко пъти си се опитвал да се самоубиеш по невнимание като дете. Смея се - искрено и до припадък, забавляваш ме неимоверно много. Обясняваш ми как спиш, когато до теб има някого. Вярвай ми, спомням си. Рисуваш, а аз искам да открадна химикалката от ръцете ти. Стига са се занимавали с нея! Аз съм тук! Аз имам също ръце, имам кожа, лице, нервни рецептори, у които могат да бъдат събудени много по-интригуващи реакции, отколкото у тази хартия на генномодифицирани домати.
***
Рисуваш ли?
И нежно да е -
разкажи ми...
Рисуваш ли?
За дните отминали - диви и зли -
говори ми времето,
а дните минават и плачат върбите
за своята малка сребриста луна
в реката удавена...
Морето, застинало в мрачни предчувствия,
най-сетне познало любов и поквара,
рисува с богоподобната страст на ветреца
градина със рози, дъга и копнеж.
Я. Кянов

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…