10.10.08

сутрин


В неговия дом денят закъснява.
Нощта си отива бавно и с нежелание.
Високите стени на вътрешния двор ревниво пазят прозореца от лъчите на слънцето.
Понякога ми се иска да посрещна изгрева в леглото му, да стана свидетел на борбата на светлината и оргазмичното й надмощие над мрака. Но очите ми се предават някъде там, в мига, когато предметите придобиват призрачни форми и луната се опитва да размие контурите им с вода от капчука. На пост остава единствено кожата ми, за да реагира на всяко негово пробуждане.

2 comments:

5q said...

Това се нарича литература висока класа! Изразявам най-искреното си възхищение и понеже съответства на характера ми, добавям: писанията на "великите млади" български писатели, сравнени с това, приличат на притоплено Мак`меню.

sun said...

5q,
Предлагам инициатива: в момента, в който натрупаме достатъчно количествен, а и качествен блого-литературен материал, да инициираме нов конфликт: "великите млади" български писатели срещу емоционално нестабилните и професионално фиксираните кифлички :)