В неговия дом денят закъснява.
Нощта си отива бавно и с нежелание.
Високите стени на вътрешния двор ревниво пазят прозореца от лъчите на слънцето.
Нощта си отива бавно и с нежелание.
Високите стени на вътрешния двор ревниво пазят прозореца от лъчите на слънцето.
Понякога ми се иска да посрещна изгрева в леглото му, да стана свидетел на борбата на светлината и оргазмичното й надмощие над мрака. Но очите ми се предават някъде там, в мига, когато предметите придобиват призрачни форми и луната се опитва да размие контурите им с вода от капчука. На пост остава единствено кожата ми, за да реагира на всяко негово пробуждане.