буквите.орг

КФМ

KFC
ПДП
...
Момичета, всички ли сме се оплели в една абревиатура, която ни е обсебила както формулата за отслабване анорексичка? Като мантра, като молитва, като клетва, като проклятие... Защо не познавам една жена с нормален личен живот? Всъщност познавам. Една. Останалите чакаме, желаем, без да сме искани, искаме, но не може, може, но не трябва, може, трябва, искаме, но не става... Остават ни само буквите, които да повтаряме на масата в Уго, Дивака, Дон Домат... Буквите се превръщат в единствен и естествен завършек на разговорите ни, в естествено пасващ крайник. Естествен почти като мъжкия пенис - носят ни вербален оргазъм. Единственият възможен ни оргазъм.
Буквите. орг.
А ние сме демократичните сили. Демократично възприемаме любовта към колега, по-възрастен мъж, женен мъж, стига той да е носителят на заветно трибуквие. Което го е превърнало в сутрешна, обедна, вечерна и най-вече нощно овлажняваща /забавляваща/(не)задоволяваща мисъл. Само че не сме в съюз. Съюз няма и това е причината да прибягваме до абревиатурите.
Това означава ли, че, вторачени в марката, в абревиатурата, сме обречени на политическо не-бъдеще? Живеем с миналото (същински десни лидери), а не действаме адекватно в настоящето, може би дори нямаме платфолма за бъдещето.
Чувствам моята предизборна кампания безнадеждна (въпреки невероятно топлите коалиционни отношения от последните дни).

Най-четеното

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. *** Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours . Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците

Христо Смирненски

114 години от рождението на едно нежно перо Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди. И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити – глъхне празничния град и под лунно наметало с шепот странен той разказва повестите безутешни на вседневен маскарад. А из улицата шумна, под гирлянди електрични, ето малката цветарка бърза от локал в локал, де оркестрите разливат плавни звукове ритмични и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение ). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи. Точно такава книга е Мъжът от Константинопол . В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян ). Израснал в традиционно