Skip to main content

порното през призмата на...


Порното през призмата на Габриел Гарсия Маркес. Жената в порното като участник в романа "Есента на патриарха".

Няма пряка реч. В продължение на десетки страници. Тя не говори. Тя е описвана от камерата. Анална фиксация. Макар че и "орална" е подходящо. Вагинална. Три женски органа и нито една дума. А единият е и единственият, с който може да се артикулира не- и съответно членоразделна реч. Но разделение на членовете няма. "Колкото повече, толкова повече". Да живее Мечо Пух, въпреки че мястото му май не е в този пост. Кому е нужна дума, когато камерата изпълнява ролята на нобелов лаурет в описването на обречеността. Обреченост на "Сто години самота". И нито една дума. Обреченост на лицево-челюстна еякулация.

Порното през призмата на Simply Red, "Your eyes": "I wanna look into your eyes again, I wanna look into the windows of your soul".

Оралност, придружена от задължително взиране. Нейните в неговите очи. Нейните прозорци към душата. В които прозира усещането за изпълнен професионален дълг. Добра свирка за добър хонорар. "Добро момиче, аз му пея, то ми свири". Ъпсурт. Windows на Microsoft - абсолютен онанизъм в костюма на добре свършена работа. Гледане в очите. Просълзяване. От грижа към клиента? Не, просто от напрежение в сливиците. Очите на упражняващата се в музикалност жена - отворен прозорец към света. Свят, в който свирката е средство, но в никакъв случай цел. А ти духаш ли в правилните ситуации и на правилните хора? "А ти записа ли се комунист"? Стар лозунг, но смисълът е същия - навряха ли ти го достатъчно дълбоко в орален аспект с цел достигане на псевдопозитиви? В първия случай - за да имаш работа, образование, дом, пари и прочие. Във втория - москвич, ежегодна почивка в станцията на предприятието на морето...

Порното през призмата на "Изгубени в превода".

Понякога хората се разбират само с поглед. Или посредством предоставения им сценарий. Той влиза, тя е нацупена. Той пита "Аз ядосвам ли те", тя продължава да се цупи, но по-малко. Той я пита същото, тя се усмихва. След 30 секунди тя вече проверява колко дълбоко може да проникне пенисът му във всяко едно нейно отверстие. Кому са нужни думите, когато "по делата ще ги познаете". Да ме прощава Господ. Жената не просто е безмълвна, най-вероятно от възторг пред вида на неговата неописуема мъжественост. Тя НЕ РАЗБИРА какво й се говори.

Порното през призмата на Salamander.

Приятелко, чукали ли са някога обуката ти? А ти чукал ли си нечии ток и подметка? Не? Пропуснал си. В порното това отдавна е класика. Грешката да се поправи своевременно! Нужна е една (поне) обувка с 13-15 сантиметров дебел ток в стил "края на `90-те в "Чака-рака". Успех! Дано боята за обувки не е канцерогенна.



Жената е своята плът. Това, което е вътре в нея, било то мозък, душа и т.н., вече не е женско. Не е и женствено. То е унисекс. То не предивзиква, не възбужда, не стимулира. Виж, за симулирането спор няма.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…