Skip to main content

парфюм и ум...


Понякога се чудя как могат някои толкова прости действия да те накарат да забравиш всичко, за което си мислил цял ден, сънувал си цяла нощ, тормозило те е дни, месеци... Няколко действия за разскрасяване и се превръщаш в Miss, която вече обмисля за кой конкурс да подаде документите си и да се превърне в поредния (най-, най-, най-) велик женски образ. Не че трябва винаги да забиваме нос само в мисли, терзания и други такива изключително полезни неща. Но просто не мога да разбера в кой точно момент от живота на една жена визията се превръща в нещо, което замества нея самата.
Първа стъпка – тоалетно мляко, втора стъпка – почистващ гел, трета стъпка – тоник. А после – ексфолираща маска, хидратиращ крем, крем против мимически бръчки... Епилация, ексфолиация... Антицелулитен гел... На финала си жена. А преди това? Боя, маска за боядисвана коса, ролки... А ако нямаш коса?
Понякога си мечая да нямам тяло. Не просто да нямам моето тяло. ТО да не изпъква на метри, километри пред мен. Понякога предпочитам да съм мисъл. Не искам първото впечатление на някого за мен да е "Тя носи червена блуза". Та аз мога да нося синя, черна, зелена... Мога да показвам гърдите си, мога да ги крия... Мога да съм с грим, а мога и да не съм...
Но всяка сутрин заставам пред кутията с боичките. Защото от мен се виждат цветовете, но не и мислите. А дори цветът по очите ми да опише моите чувства, да изрисува моите мисли, това е превъплъщение на fashion или retro... което пак може да бъде fashion. За съжаление.
Рисувам очите си. Които никой от години не е виждал такива, каквито са...
"Защо ме гледаш толкова тъжно, когато ми казвам, че ме обичаш", попита ме някога някой, много отдавна..."Защото да обичаш значи да живееш, а животът поднася само тъга, колкото и да ни се иска да вярваме в обратното", не му отговорих аз.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич
Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. ***
Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours. Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците с шефа на пунк…

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…