16.7.06

парфюм и ум...


Понякога се чудя как могат някои толкова прости действия да те накарат да забравиш всичко, за което си мислил цял ден, сънувал си цяла нощ, тормозило те е дни, месеци... Няколко действия за разскрасяване и се превръщаш в Miss, която вече обмисля за кой конкурс да подаде документите си и да се превърне в поредния (най-, най-, най-) велик женски образ. Не че трябва винаги да забиваме нос само в мисли, терзания и други такива изключително полезни неща. Но просто не мога да разбера в кой точно момент от живота на една жена визията се превръща в нещо, което замества нея самата.
Първа стъпка – тоалетно мляко, втора стъпка – почистващ гел, трета стъпка – тоник. А после – ексфолираща маска, хидратиращ крем, крем против мимически бръчки... Епилация, ексфолиация... Антицелулитен гел... На финала си жена. А преди това? Боя, маска за боядисвана коса, ролки... А ако нямаш коса?
Понякога си мечая да нямам тяло. Не просто да нямам моето тяло. ТО да не изпъква на метри, километри пред мен. Понякога предпочитам да съм мисъл. Не искам първото впечатление на някого за мен да е "Тя носи червена блуза". Та аз мога да нося синя, черна, зелена... Мога да показвам гърдите си, мога да ги крия... Мога да съм с грим, а мога и да не съм...
Но всяка сутрин заставам пред кутията с боичките. Защото от мен се виждат цветовете, но не и мислите. А дори цветът по очите ми да опише моите чувства, да изрисува моите мисли, това е превъплъщение на fashion или retro... което пак може да бъде fashion. За съжаление.
Рисувам очите си. Които никой от години не е виждал такива, каквито са...
"Защо ме гледаш толкова тъжно, когато ми казвам, че ме обичаш", попита ме някога някой, много отдавна..."Защото да обичаш значи да живееш, а животът поднася само тъга, колкото и да ни се иска да вярваме в обратното", не му отговорих аз.

No comments: