Skip to main content

парфюм и ум...


Понякога се чудя как могат някои толкова прости действия да те накарат да забравиш всичко, за което си мислил цял ден, сънувал си цяла нощ, тормозило те е дни, месеци... Няколко действия за разскрасяване и се превръщаш в Miss, която вече обмисля за кой конкурс да подаде документите си и да се превърне в поредния (най-, най-, най-) велик женски образ. Не че трябва винаги да забиваме нос само в мисли, терзания и други такива изключително полезни неща. Но просто не мога да разбера в кой точно момент от живота на една жена визията се превръща в нещо, което замества нея самата.
Първа стъпка – тоалетно мляко, втора стъпка – почистващ гел, трета стъпка – тоник. А после – ексфолираща маска, хидратиращ крем, крем против мимически бръчки... Епилация, ексфолиация... Антицелулитен гел... На финала си жена. А преди това? Боя, маска за боядисвана коса, ролки... А ако нямаш коса?
Понякога си мечая да нямам тяло. Не просто да нямам моето тяло. ТО да не изпъква на метри, километри пред мен. Понякога предпочитам да съм мисъл. Не искам първото впечатление на някого за мен да е "Тя носи червена блуза". Та аз мога да нося синя, черна, зелена... Мога да показвам гърдите си, мога да ги крия... Мога да съм с грим, а мога и да не съм...
Но всяка сутрин заставам пред кутията с боичките. Защото от мен се виждат цветовете, но не и мислите. А дори цветът по очите ми да опише моите чувства, да изрисува моите мисли, това е превъплъщение на fashion или retro... което пак може да бъде fashion. За съжаление.
Рисувам очите си. Които никой от години не е виждал такива, каквито са...
"Защо ме гледаш толкова тъжно, когато ми казвам, че ме обичаш", попита ме някога някой, много отдавна..."Защото да обичаш значи да живееш, а животът поднася само тъга, колкото и да ни се иска да вярваме в обратното", не му отговорих аз.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…