13.8.06

***


Сатурновата дупка се превръща в една огромна, черна, всепоглъщаща... вагина.
Това е същината на нещата, противната истина, от която няма измъкване. От кал сме направени, на кал ще станем. Неизбежно е. Непреходно. Непристойно. Недопустимо. Но го допускаме. Дори с желание. Черна дупка, в която се губи смисълът на нещата. А ако някой успява да го открие, значи не е попаднал на истинския Господ. Който те кара да повтаряш "О, Боже" и като истински сътворител определя кой ще бъде помазан, просветлен, обладан.
***
Изневерих. На мечтите си. Виновна е Сатурновата дупка, в която съм. Но не ми пука. Даже не си заслужава да го помня. И утре ще стане точно така. А сега ще спя дълго, дълго. И ще сънувам. Че вместо лъжовния идол съм попаднала на истинското божество.

No comments: