Skip to main content

искам


хапче за забравяне. на всичко
Искам да забравя коя съм, какво съм правила, какво ми се е случвало и какво не е.
Искам да се превърна в бяло поле, на което да рисувам с водни боички. Проблемът е, че ги виждам шарени, пъстри, слънчеви, цветни, а точно цветните неща искам да забравя.
Искам да съм чисто нова, нова и чиста, непорочна, недокосвана, незачената дори.
Искам да съм бял пух от тополи в поривите на пролетния вятър.
Искам да спра да мисля.
Искам да спра да дишам.
Искам да бъда движена от чуждо дихание, но дихание без мисъл, страсти и желания.
Искам да съм бяло найлоново пликче, понесено от прашния градски вятър по тротоара.
Искам да съм перо от току-що хвръкнала птица на малък площад със стари павета.
Искам да съм жълто листо, паднало във водата в коритото на стара селска чешма.
Искам да съм капките вода по стените на кладенеца в градината на баба.
Искам да съм тъмнината в спалнята в Севлиево.
Искам да съм приказката, която дядо разказваше.
Искам да съм мястото под храста срещу дома ми в Плевен, където през зимата от снега се крие джудже.
Искам да съм светлината в белия хол в дома ми, където е тихо, тихо, тихо.
Искам да плача, плача, плача. Да пия хапче след хапче и да забравям всичко, да останат само белотата и тишината. Да се пречиствам.
Искам някой да измие лицето ми и да отмие мен от него.
Искам да не мисля, да не чувствам, да не мразя и обичам, да не играя, да не побеждавам и да не бъда побеждавана, да не виждам, да затворя очи. Боли ме като гледам. Боли ме като дишам. Просто съм изморена. От себе си. Трябва да внимавам какво си пожелавам. Случва се.
Искам да рисувам с водни боички по бялото платно на забравената си личност. Но пак ще се получи сюрреалистичен образ, защото толкова съм потънала в шареното, жълтото, зеленото и червеното. Белотата остана години назад, заедно с чистотата, наивността и девствеността. Сега съм голяма, едра, висока, тежка, телесна, плътна, докосвана стотици пъти, понякога мека, понякога размекната, понякога твърда като желязо, понякога втвърдена от напрежение, болка, умора, гняв. Твърде много обреченост има в промяната, затвърждавана с години.
Искам хапчето.
Искам да си почина от себе си.
Искам да започна да приемам себе си по-позитивно. А май нямам сили за нова промяна. Затова искам да се забравя.

Най-четеното

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.
Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той…

Кулинарен уикенд

През последния уикенд опитах три нови рецепти и бързам да ги споделя, защото се получиха доста вкусни, а за сметка на това хич не са сложни. Ей ги на:

Хрупкави гофрети - благодарение на страхотната ми колежка Биляна 😊
В купа се разбиват 250 грама масло (аз лично използвах олио - 1 супена лъжица = 20 грама) с 250 грама захар. По съвет на гореспоменатата Биляна използвах кафява захар и се получава много по-дъхаво. Добавят се 4 яйца, 300 грама брашно и ванилия (аз набухах 2 пакетчета, нямам течна есенция). Резултатът е доста гъста смес с консистенцията на кексово тесто, която се пече в гофретник, а резултатът е уникално приятни, естествено сладки и дъхави на карамел гофрети. Консумират се чудесно и без добавки, защото са си сладички.  Нямам какво да добавя, освен че са супер добри.


Мъфини с кафе и канела - рецептата е от книжка за солени и сладки мъфини
320 грама брашно се смесват със супена лъжица бакпулвер, половин чаела лъжичка канела и една супена лъжица нескафе. Добавят се 80 грама захар…

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…