12.10.06

искам


хапче за забравяне. на всичко
Искам да забравя коя съм, какво съм правила, какво ми се е случвало и какво не е.
Искам да се превърна в бяло поле, на което да рисувам с водни боички. Проблемът е, че ги виждам шарени, пъстри, слънчеви, цветни, а точно цветните неща искам да забравя.
Искам да съм чисто нова, нова и чиста, непорочна, недокосвана, незачената дори.
Искам да съм бял пух от тополи в поривите на пролетния вятър.
Искам да спра да мисля.
Искам да спра да дишам.
Искам да бъда движена от чуждо дихание, но дихание без мисъл, страсти и желания.
Искам да съм бяло найлоново пликче, понесено от прашния градски вятър по тротоара.
Искам да съм перо от току-що хвръкнала птица на малък площад със стари павета.
Искам да съм жълто листо, паднало във водата в коритото на стара селска чешма.
Искам да съм капките вода по стените на кладенеца в градината на баба.
Искам да съм тъмнината в спалнята в Севлиево.
Искам да съм приказката, която дядо разказваше.
Искам да съм мястото под храста срещу дома ми в Плевен, където през зимата от снега се крие джудже.
Искам да съм светлината в белия хол в дома ми, където е тихо, тихо, тихо.
Искам да плача, плача, плача. Да пия хапче след хапче и да забравям всичко, да останат само белотата и тишината. Да се пречиствам.
Искам някой да измие лицето ми и да отмие мен от него.
Искам да не мисля, да не чувствам, да не мразя и обичам, да не играя, да не побеждавам и да не бъда побеждавана, да не виждам, да затворя очи. Боли ме като гледам. Боли ме като дишам. Просто съм изморена. От себе си. Трябва да внимавам какво си пожелавам. Случва се.
Искам да рисувам с водни боички по бялото платно на забравената си личност. Но пак ще се получи сюрреалистичен образ, защото толкова съм потънала в шареното, жълтото, зеленото и червеното. Белотата остана години назад, заедно с чистотата, наивността и девствеността. Сега съм голяма, едра, висока, тежка, телесна, плътна, докосвана стотици пъти, понякога мека, понякога размекната, понякога твърда като желязо, понякога втвърдена от напрежение, болка, умора, гняв. Твърде много обреченост има в промяната, затвърждавана с години.
Искам хапчето.
Искам да си почина от себе си.
Искам да започна да приемам себе си по-позитивно. А май нямам сили за нова промяна. Затова искам да се забравя.

No comments: