2001
Милан Кундера
Преди години, след първите
издания на Кундера от „Колибри“ в началото на века, бях изчела поне 3-4 негови
книги. Миналата година, когато препрочетох „Непосилната лекота...“, установих,
че всичко съм забравила. А „Книга за смеха и забравата“ всъщност дори не помня
чела ли съм я. Но не вярвам да успея да запомня дали дори този път я четох или
само се преструвах за пред себе си. Беше ми твърде фрагментарна, твърде
несвързана между отделните части; всъщност основният мотив, който според мен
присъстваше навсякъде, беше сексът, но описан през призма, която определено не
е „моята“, а и на фона на факта, че темата по принцип не е сред любимите ми за
четене.
Книгата е съставена от седем
части:
„Изгубените писма“ – разказ за
Аз-а и другите в разгара на комунизма в най-диктаторската му форма;
„Мама“ – интересна история за
секса и смяната на ролите в една двойка;
„Ангелите“ – малко безумна
история за смеха и забравата, а също и за плача, разказ за символ в текста
символ;
„Изгубените писма“ – любимата ми
част за една жена, която се опитва да запомни миналото, докато настоящето бавно
настъпва и постепено забравата я завладява по един твърде психотрилърен начин;
„Litost“ - разказ за секса, поезията,
комунизма и важността на думите, които събират и разделят, в чиято липса или
присъствие има еднакъв процент недоразумения;
„Ангелите“ – вариация на всички
части от книгата, оформена като разсъждения по темите от досегашните текстове;
„Границата“ – в тази част книгата
тотално ме загуби.
Като цяло текстът е напълно в
стилистиката на Кундера, но за моя вкус беше твърде фрагментарен.
Интересен синхронизъм: докато
се борех с Кундера, четях и „Отражения в мъжки поглед“ на Нанси Хюстън. Ето какво
беше написал Кундера: „Мъжкият поглед нерядко е бил описван. Той хладно се
спира върху жената, сякаш я измерва, претегля, оценява, избира, с други думи,
сякаш я превръща във вещ. По-малко известно е, че жената не е напълно
беззащитна пред този поглед. Щом е превърната във вещ, значи наблюдава мъжа с
погледа на вещ. Все едно чукът изведнъж да прогледне и да се втренчи в зидаря,
който си служи с него, за да забие пирон. Зидарят вижда злия поглед на чука,
губи увереността си и се удря по палеца.“ Какво ли би казала Хюстън, на фона на
нейната (за мен) крайно вбесяваща книга за ролята на половете в съвременния живот,
базирана на архетипи и предцивилизационни комуникационни форми и модели, като
погледа на мъжа към жената, например...