Харпър Ли
Много трудно ми беше да напиша това представяне, защото очакванията ми към книгата бяха напълно противоположни на реалността. Според човека, който ми я подари, „Да убиеш присмехулник” е много хубава и много тежка книга. Съгласна съм само с първото определение. Вероятно не можа да ми „дотежи”, защото темите за расизма, насилието и порастването на децата посредством сблъсъка с грозния аспект на живота не са нови нито за литературата, нито за мен. Разбирам обаче защо непосредствено след публикуването й, книгата взима „Пулицър”. Предполагам за времето си е била потресаваща, дори скандална, тъй като описаните в нея порядки на провинциалното американско общество все още са били реалност в някои щатски градчета. Не смятам, че смисълът й се е изчерпал. Но основните й достойнства, поне според мен, са чудесният, лек и интелигентен хумор, както и воденето на повествованието от името на едно 9-годишно дете. Ефектът е изключително приятен, особено когато това дете проявява склонност към сериозни, макар и все пак детски, разсъждения.
Разбира се, страхотна е метафората в заглавието – да убиеш присмехулник, да извършиш ненужна жестокост. Сблъсъкът с подобни жестокости, с влиянието на масовите предразсъдъци, с принципите, базирани на крайно нехуманни расистки схващания, превръщат главните герои на романа от невинни хлапета в сериозни млади хора. Това е неизбежен процес, естественото примиряване с неща, които могат да разплачат само едно невинно дете. А общество, където всички останали са забравили да плачат, страда от силен дефицит на съвест, чувство за справедливост и вяра в добрия край на приказката.
Представянето, което напълно импонира на личните ми впечатления от „Да убиеш присмехулник”, е в Книголандия. Не виждам смисъл да се разпростирам в коментари за достойнствата на подобна класика. Малко се учудих, че не я откривам включена в класации от типа „100-те най-велики книги за…”.
Интересен факт от живота на Ли е, че след „Да убиеш присмехулник” не издава друг роман, има публикувани само няколко кратки форми в различни периодични издания. И целенасочено страни от публични изяви и интервюта. Напомни ми на Селинджър. Това ще подхранва още дълго слуховете и спекулациите за нова книга, която Ли подготвя – слухове, носещи се от 60-те години на миналия век.