или любовното писмо до едно детство на Рей Бредбъри.
Потръгна странно, но такъв пример как различни истории могат да бъдат разказани изключително увлекателно и освен това, поставени под общ знаменател и в една обща корица, не бях получавала от първия прочит на "Хазарски речник" на Милорад Павич (двете книги нямат общо, просто асоциация).
Но по-добро описание на напълно завладял съзнанието ужас не бях чела досега:
"Тук и сега, в този миг, долу в бездната от горист мрак се бяха събрали изведнъж всички неща, които той никога нямаше да опознае, нито да разбере; всички безименни неща гъмжаха в потайната сянка на дърветата, в срамда на разрухата.
...Разбра, че всички хора са така; че всеки човек в себе си е сам. Едно единство, една единица от общността, но винаги уплашен. Както тук, сега, застанал на ръба. Ако речеше да изпищи, ащо речеше да извика отчаяно за помощ, нима някой би могъл да помогне?
Мракът връхлиташе бърз, всепоглъщащ; в един тинанически вледеняващ миг всичко ще свърши. Много преди зората, много преди полицаите с фенерчетата си да успеят да прорежат тъмнината, да стреснат пътеката, много преди хората с уплашени мозъци да му се притекат на помощ. Дори сега да бяха на петстотин метра от него - а той беше уверен, че помощта е някъде наблизо, - за три секунди черният прилив може да се надигне, да отскубне десетте негови години и...
Тежката вълна на човешката самота се стовари върху разтрепераното му телце."
***
На ред е "Къпиново вино".
Ако някой се сеща за друга книга, в чието заглавие присъства виното, без значение бяло, червено или розе, да сигнализира.