Оказа се, че от началото на годината не съм публикувала нито един текст за книга в блога си. Всъщност не съм публикувала много текстове изобщо. Не ми се пишеше. Четох. Пътувах. Страхувах се. Радвах се. Гордеех се и се усмихвах. Ядосвах се. Бях гневна, гневна, гневна. И обичах - но не като фон на всичко, а като филтър, който деликатно пропускаше всичко изброено към мен самата. Ще се опитам да започна да пиша отново. Ако не заради друго, то поне, за да овладявам по-лесно гнева. Включително от наближаването на 33. Не ми се остарява, дори не с толкова малко и до толкова хубава възраст. Последната една година ме състари твърде много. От януари до сега:
Смених една работа.
Изкарах един сертификат по английски.
Преживях една операция.
Чаках резултати от една биопсия.
Плаках от страх, а после от облекчение повече от веднъж.
Организирах един детски празник за няколкостотин деца.
Посетих 3 европейски столици и едно уютно белгийско градче.
Смених една работа.
Изкарах един сертификат по английски.
Преживях една операция.
Чаках резултати от една биопсия.
Плаках от страх, а после от облекчение повече от веднъж.
Организирах един детски празник за няколкостотин деца.
Посетих 3 европейски столици и едно уютно белгийско градче.
Прочетох 30 книги.
Няма да успея да напиша за всяка от тях по нещо, а и не всички заслужават това внимание. Но някои ще опиша. И ще започна с Мария Донева. Нейното "Перце от дим" е приказно, но подозирам, че всичките й книги са такива.
Тук ще публикувам едно нейно стихотворение, което не е от тази книга, но открих в блога й преди няколко месеца и си стана моето:
Мило, много ми е тъжно.
Много ми е уморено.
Няма как да се залъжа,
че не ни разделя времето.
Много ми е уморено.
Няма как да се залъжа,
че не ни разделя времето.
Питам. Как така тъгата
няма смисъл и значение.
До кога ще съм богата
само с тайни изречения.
няма смисъл и значение.
До кога ще съм богата
само с тайни изречения.
До кога ще ме обичат
отдалеч и без докосване,
с чужди тайни – за надничане,
с чужди ласки – за износване.
отдалеч и без докосване,
с чужди тайни – за надничане,
с чужди ласки – за износване.
И от малко съм доволна,радвам се, не протестирам,
но е нежността ми болна,
радостта ми – на умиране,
но е нежността ми болна,
радостта ми – на умиране,
зло и празно е във мене,
вярата се е стопила.
Много ми е уморено.
Много ми е тъжно, мило.
вярата се е стопила.
Много ми е уморено.
Много ми е тъжно, мило.