Напоследък ми се струва, че
думата „апокалипсис“ е твърде експлоатирана публично. Тази сутрин я видях
отново на един плакат, не помня за какво. Сякаш след Господиновия „Апокалипсис“,
който идва в 6 вечерта, стана модерно светът да свършва, личният, общият, всичко
да е диаболично, мистично дори, но обречено, Меркурий да е ретрограден,
взаимоотношенията да са комплицирани, всекидневието да е фрустриращо, животът
да е драма. Да ръкомахаме много, да говорим високо, да използваме ярки цветове
за ноктите и устните си, да сме шарматнти или пък да кипим –от здраве, от
емоции, от мъдрост (според нашите собствени критерии)... Но всичко да носи
ефекта „уау“ – закуската от йогурт с фибри, токчетата, сакото, светският
разговор, бурният социален живот, който обаче не пречи да сме безупречни във
всичко друго. И всичко да е като за последно. Защото животът е кратък и ние
трябва да го изпием като шот с табаско. А след това да загубим сетивността на
устната кухина и храносмилателния си тракт – нашият малък вкусов апокалипсис,
който води до алкохолен катарзис.
А всъщност е напълно възможно
апокалипсисът да е едно много тихо преживяване:
- когато сред шума от разговорите загубиш представа къде се намираш и кой си и единственото, което усещаш, е как зрителният ти нерв поглъща като приспивателно гледката на точката, в която си се взрял, без да го съзнаваш;
- когато спреш за миг сред поредицата от забързани действия и осъзнаеш, че мигът е безкраен и нищо няма смисъл, защото винаги ще има утре, задачи и срещи, което само по себе си е обреченост;
- когато в пристъп на паника или тъга спреш да мислиш и осъзнаваното ти „Аз“ се сведе до една тъмна малка топка, съдъражаща единствено животински инстинсти;
- когато паднат маските на образованието, стила, походката, дрехите и грима и остане само нещо меко, ранимо и пълно с кръв, което си ти и което само един повей на живота може да превърне в безмълвно и без-мислено струпване на телесни части.
Така че предлагам да го раздаваме
малко по-спокойно с всекидневните драми и да се вглеждаме повече в нуждите си,
да си даваме повече нежност и разбиране, когато стане плашещо тихо.
И един малък музикален апокалипсис:
И един малък музикален апокалипсис: