Снощи
Национален дарителски фонд „13 века България“ връчи наградата си Български роман
на годината. Излишно е да казвам, че съм безкрайно щастлива, че именно „Физикана тъгата“ на Георги Господинов взе наградата. Лично за мен това е една от
книгите, маркирали литературната ми 2012-а година.
Реших
да се поровя малко повече за конкурса и попаднах на едно от най-бесните
хейтърски четива, които съм срещала напоследък. Бях изумена колко негативизъм
може да бъде изсипан за нещо, което по същество е много позитивно. Защото дори
когато съм се сблъсквала с откровени литературни боклуци, съм запазвала някакво
уважение към автора. Все пак е по-добре да напишеш нещо бездарно и
посредствено, отколкото да стоиш отстрани и да мрънкаш как няма качествена
литература.
Според
мен всеки литературен конкурс е възможност за популяризация. А ако някой вярва в безкрайния потенциал на тези конкурси,
на издателския бизнес или на себе си като писател твърде много, по-добре да си
изрови главата от розовите пясъци на идеализма и да осъзнае – от писане на
литература и продажбите й в България не се печели. Не се печели и от пръскането
на слюнка в пристъпи на омраза. Единственият печеливш ход е популяризирането на
идеята за четенето и на българската литература сред българската аудитория.
Което не става чрез познатия ни до болка маниер на оплюването.