"Криза в съвременната ни литература няма. Даже има възраждане. Постоянно излизат много хубави книги. Проблемът е, че се скъса комуникацията между книгата и читателя. Читателят, освен ако не е запален читател и не се интересува специално, няма откъде да се информира какво излиза. Книгата е сбутана в кьошето на медиите. Ако обаче се интересува, читателят наистина има какво да прочете."
"Лично мен темата за емиграцията не ме е изкушавала. Но ме боли много за обезкръвяването на България. Та в чужбина живеят близо два милиона българи в силата си. Всъщност тези два милиона българи са нашите "изчезнали" тук, в България, читатели. Защо се чудим тогава, че малко се купували български книги. "
"Ако живееш с усещане за мисия, няма да успееш да направиш нищо. Само ще се оглеждаш в огледалото."
Това са някои цитати от интервюто на Деян Енев за "Стандарт". Информационният повод е ясен - за втори път на изпит след 7-и клас се пада негов разказ. В такива моменти се ядосвам, че не съм седмокласник. Утешението ми е, че разказът "Бабата, която хранеше котките", е част от сборника "Българчето от Аляска", на който е писано да прочета на един дъх и до дни да споделя скромното си мнение тук. А най-радващата ме част от интервюто е: