Днес попаднах на „Нещо се случи” – новият блог на Тошка Иванова. Името му отключи страхотна асоциацитвна вълна.
Блогът, който четеш в момента, е почти на 6 години и за този период премина през няколко сериозни трансформации, вероятно аналогични на трансформациите, през които преминава почти всеки човек в разгара на 20-те си години. Преди три години обаче, през март 2009 г., се случи нещо, което промени блога и списващия го за дълго.
Преди три години, в деня на дипломирането си, си подарих страхотна нощна лампа и се затворих с купчина книги в къщи. Нямам спомен за последвалия месец (или месеци). Знам само, че излизах от къщи, колкото да отида до работа. През другото време четях. Окопах се в книгите, скрих се в тях. И така с години. Изпълзяването започна преди година и нещо и може би още не е приключило. Но знам, че съм на прав път. Виновни за него са много хора и много случайности. Но е хубаво. Вече не ми се пише само за книги, не ми се скрива зад тях. Въпреки опитите ми да маскирам вълнуващото ме като „приказки”, не е същото.
Преди години се уплаших от факта, че в този блог стоеше моето име, че се бях увлякла, пишех за себе си, не бях анонимна. А т.нар. ми „тайни” не бяха като на Чикатило. Но за да можеш да покажеш нещо спокойно на външния свят, първо трябва да го приемеш радушно за свое. Аз се приех.
Казвам се Светослава Кръстева. Наричат ме Съни, Сънчето, Сън, Сънита, дори Светла. Работя в сферата на публичните комуникации. И не се вълнувам само от книги. Тук отново ще се пише за това, което е важно за мен и не е свързано с работата ми.
Ето и едно добро начало: