2009
Вече не помня коя подред книга на Джоан Харис е тази в личната ми библиотека (вероятно защото в личната ми библиотека цари хаос и абсолютна липса на правила за подреждане на книгите). Но така или иначе повече се осланям на това, което една книга е оставила като отпечатък в съзнанието ми, отколкото на реалното и присъствие в хартиен формат. Последно в блога си съм писала за „Истории оттук-оттам” и „Къпиново вино”, като и за двете отзивите ми са повече от добри. На техния, а и на фона на невероятната „Бонбонени обувки” „Блажени безумци” стои малко безлична.
Всъщност книгата е толкова Харис – има любов, малки магии и заклинания и, естествено, борба със злонамерен враг. Но злонамерен по един шеговит начин, малко като полтъргайст, който в желанието си на шега да вгорчава живота ти може да събори къщата над главата ти, докато спиш.
Може би книгата е твърде женска, за да ми допадне, логиката на сюжета е такава, от нея се излъчва аромат на зрялост и майчинство. Но и емоциите и психологията на героите не са описани в дълбочината, на която Харис е доказала, че е способна. Финалният избор на главната героиня ме изпълни с тих гняв и недоумение. Любовта към дъщеричката й изглежда осакатена от липсата на знаци за взаимност от страна на детето. А трансформацията на лудото момиче в разумен и служещ с писмена реч човек направо „увисва” без какъвто и да било обосноваващ подобна развръзка контекст.
Въпреки това, ако някой желае (точно като мен) да познава всичко на Джоан Харис, не бива да пропуска и тази книга. Може би тя е добро, макар и не достатъчно силно начало, за прочит на останалите й книги, тъй като в тази вещицата й е най-„млада” и най-безобидна.
Въпреки всичко препоръчвам „Бонбонени обувки”, „Къпиново вино” и „Петте четвъртини на портокала”. А за начинаещите – „Шоколад”, но след филма, все пак става дума за Джони Деп :)
П.П. Мисля, че покрай Джоан Харис се запознах с розиту, която е сред блогърите, чието Малко свободно пространство много ми липсва.