Skip to main content

Тръпка

2009
Това е роман от американката Маги Стийвотър, категоризиран като представител на жарна „ърбън фентъзи”. Жанра няма да го коментирам, само ще вметна, че в книгата има повече описания на гори, отколкото в последния брой на National Geographic, което ме навежда на мисълта, че по-правилното му название е „вилидж фентъзи” :)
Всеки, който ме познава, знае, че в литературен план залитнах във вамп тематиката повече, отколкото се очаква от иначе сериозен човек като мен. И тъй като вече е ясно, че малко ме е срам, съвсем безсрамно ще разкажа как около 15 минути се въртях пред щанда с политическа литература в любимата ми книжарница и после с един лъвски скок се озовах пред щанда с нова литература, взех гореспоменатата „Тръпка”, платих бързо и се скрих в мрака на нощната улица. Е, не беше тъмно, но щеше да е тематично.
Но за книгата – неочаквано калпаво четиво. Въпреки че вероятно е по-уместно да използвам епитети както „бездарно”, „несвързано” и „като цяло неуместно”, но... не съм литературен критик, така че ще си пиша профанно. Книжката се чете за няколко часа, историята е за върколаци. Характерите са абсолютно неразвити като психология, същото важи и за неадекватните им реакции. Разказът е схематичен, твърде схематичен. Звученето е като литературен вариант на глупав американски тийнейджърски хорър/трилър. Не мога да не призная, че идеята на авторката за „лечение” на върколаците с вируса са менингита е в някакъв смисъл оригинално.
През лятото ще излезе втора част. И не я очаквам с нетърпение.

Най-четеното

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. *** Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours . Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците

Христо Смирненски

114 години от рождението на едно нежно перо Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди. И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити – глъхне празничния град и под лунно наметало с шепот странен той разказва повестите безутешни на вседневен маскарад. А из улицата шумна, под гирлянди електрични, ето малката цветарка бърза от локал в локал, де оркестрите разливат плавни звукове ритмични и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение ). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи. Точно такава книга е Мъжът от Константинопол . В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян ). Израснал в традиционно