2009
Това е роман от американката Маги Стийвотър, категоризиран като представител на жарна „ърбън фентъзи”. Жанра няма да го коментирам, само ще вметна, че в книгата има повече описания на гори, отколкото в последния брой на National Geographic, което ме навежда на мисълта, че по-правилното му название е „вилидж фентъзи” :)
Всеки, който ме познава, знае, че в литературен план залитнах във вамп тематиката повече, отколкото се очаква от иначе сериозен човек като мен. И тъй като вече е ясно, че малко ме е срам, съвсем безсрамно ще разкажа как около 15 минути се въртях пред щанда с политическа литература в любимата ми книжарница и после с един лъвски скок се озовах пред щанда с нова литература, взех гореспоменатата „Тръпка”, платих бързо и се скрих в мрака на нощната улица. Е, не беше тъмно, но щеше да е тематично.
Но за книгата – неочаквано калпаво четиво. Въпреки че вероятно е по-уместно да използвам епитети както „бездарно”, „несвързано” и „като цяло неуместно”, но... не съм литературен критик, така че ще си пиша профанно. Книжката се чете за няколко часа, историята е за върколаци. Характерите са абсолютно неразвити като психология, същото важи и за неадекватните им реакции. Разказът е схематичен, твърде схематичен. Звученето е като литературен вариант на глупав американски тийнейджърски хорър/трилър. Не мога да не призная, че идеята на авторката за „лечение” на върколаците с вируса са менингита е в някакъв смисъл оригинално.
През лятото ще излезе втора част. И не я очаквам с нетърпение.