Марина Юденич
Съвсем отговорно мога да нарека тази книга „втората кримка в живота ми”*. И въпреки че подходих със смесени чувства – предубеждение заради жанра и любопитство заради приклекателната за мен вампирска темата – вече съм съвсем наясно с факта, че това е книгата, която бих прочела през третия и четвъртия ден от пребиваването си в скучен курорт, където няма какво друго да правиш, освен да четеш, доволно опънат на шезлонг.
Но сега малко по-конкретно за книгата. Персонажите, поне за мен, са с една идея в повече, отколкото мога да запомня, камо ли да се задълбоча в опознаването им. Но доколкото схванах, те не са цел, а средство на книгата. Интересен е класическият подход при разпределянето на ролите, особено когато героите се групират – и така в тройката има възрастен умерен циник (американец), все още младеещ чаровен аристократ, симпатична и уникално интелигентна анализаторка или пък възрастен професор, млада асистентка, мачо на средна възраст с мъжествена професия (нещо като полеви лекар) и т.н. По-внимателният прочит сигурно би ме навел на идеята за съществуването и на герои близнаци, просто някои типове персонажи се повтаряха по странен, но в никакъв случай неприятен начин.
Възхитена съм от количеството информация на историческа и медицинска тема, което съвсем леко е поднесено от Юденич. Силни са й природните описания, особено когато се налага те да внушават напрежение или страх. Има отделни моменти, когато липсва логична връзка и обяснение за случващото се, особено когато се развиват действията на героите, но тези моменти са редки и не влияят прекалено на цялостното усещане.
Като цяло – приятно четиво, което след един месец доволно няма да си спомням.
П.П. Първата кримка в живота ми се казва „Смъртта дебне в гората” и е на испанеца Еухенио Фуентес. За нея важи същата симпатия и абсолютна невъзможност да остави трайни и неизличими следи в литературното ми съзнание (без капка подценяване).