Намерих те в думите.
Или поне ми се иска да вярвам в това.
Думите не топлят,
не тежат,
не проникват,
не събуждат копнеж за още...
Но те намирам само в думите.
Защото те са само мои.
Останалото не ми принадлежи.
***
Понякога си мисля, че Господ не ми е отредил щастие, защото не ми е писал в книгата на живота още много присъствие на този свят – и затова, да не огорчавам с липсата си никого, по-добре да ме няма в ничие сърце.
Но, Господи...
***
Спокойно, всичко ще бъде наред.
Ще бъде ли?
(Губя вяра.)
Или поне ми се иска да вярвам в това.
Думите не топлят,
не тежат,
не проникват,
не събуждат копнеж за още...
Но те намирам само в думите.
Защото те са само мои.
Останалото не ми принадлежи.
***
Понякога си мисля, че Господ не ми е отредил щастие, защото не ми е писал в книгата на живота още много присъствие на този свят – и затова, да не огорчавам с липсата си никого, по-добре да ме няма в ничие сърце.
Но, Господи...
***
Спокойно, всичко ще бъде наред.
Ще бъде ли?
(Губя вяра.)