Skip to main content

Lara Fabian



Вчера новините бяха пълни с какви ли не събития – конференция на ДПС, катастрофа със загинали, християни, избити на Цветница в Сирия, Изборен кодекс…
Аз съм човек, който живее в голям за мащабите на Европа град, даже столица. Работата ми е свързана с публични комуникации, поради което трябва да следя публичната среда, обществените настроения и вкусове и изобщо всички гадости, които медиите бълват всекидневно. Но в дните, когато си поставям информационно ембарго, се случват малки и по-големи чудеса. Като това, на което станаха свидетели няколко хиляди души вчера в Зала 1 на НДК. Една прекрасна белгийка потопи сюрия българи в магията на гласа си, при това пеейки основно на френски език. Лара Фабиан е приказна, гласът й е едновременно като планина, поточе и цялата небесна шир. А, разлика от предишния й концерт в България, сега визуалното шоу само подсили усещането за присъствие на нещо неописуемо.
Беше красиво, просто красиво. В деня, в който светът все така се въртеше, публичната ни среда все така тънеше в екскременти, а причините за чиста радост бяха точно толкова, колкото и преди седмица. С една голяма разлика.
И тъй като нямам нито снимки, нито видео от този концерт, защото бях на втори балкон и защото не ми се разконцентрираше от чистата радост на превъзходната музика, ще кажа само едно – има и поводи за радост в заобикалящата ни помия. Дано повече хора им обръщат внимание, това е единственият път към малкото, простичко щастие. 


Най-четеното

Христо Смирненски

114 години от рождението на едно нежно перо Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди. И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити – глъхне празничния град и под лунно наметало с шепот странен той разказва повестите безутешни на вседневен маскарад. А из улицата шумна, под гирлянди електрични, ето малката цветарка бърза от локал в локал, де оркестрите разливат плавни звукове ритмични и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. *** Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours . Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение ). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи. Точно такава книга е Мъжът от Константинопол . В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян ). Израснал в традиционно