Вчера новините бяха пълни с какви
ли не събития – конференция на ДПС, катастрофа със загинали, християни, избити
на Цветница в Сирия, Изборен кодекс…
Аз съм човек, който живее в голям
за мащабите на Европа град, даже столица. Работата ми е свързана с публични
комуникации, поради което трябва да следя публичната среда, обществените
настроения и вкусове и изобщо всички гадости, които медиите бълват всекидневно.
Но в дните, когато си поставям информационно ембарго, се случват малки и
по-големи чудеса. Като това, на което станаха свидетели няколко хиляди души
вчера в Зала 1 на НДК. Една прекрасна белгийка потопи сюрия българи в магията на
гласа си, при това пеейки основно на френски език. Лара Фабиан е приказна,
гласът й е едновременно като планина, поточе и цялата небесна шир. А, разлика
от предишния й концерт в България, сега визуалното шоу само подсили усещането
за присъствие на нещо неописуемо.
Беше красиво, просто красиво. В деня,
в който светът все така се въртеше, публичната ни среда все така тънеше в
екскременти, а причините за чиста радост бяха точно толкова, колкото и преди седмица.
С една голяма разлика.
И тъй като нямам нито снимки,
нито видео от този концерт, защото бях на втори балкон и защото не ми се
разконцентрираше от чистата радост на превъзходната музика, ще кажа само едно –
има и поводи за радост в заобикалящата ни помия. Дано повече хора им обръщат
внимание, това е единственият път към малкото, простичко щастие.