Skip to main content

Обичайте себе си

Ако ви се плаче - плачете, не преглъщайте, не се крийте и не трупайте нито грам тъга, гняв или разочарование в сърцата си. Не губете време да сте напрегнати, нещастни, стресирани, особено ако причината е извън вас. Никой друг, освен вас самите, няма право да ви наранява, обижда, разочарова или напряга. А ако вие се обичате достатъчно, няма да си го причините сами на себе си. Защото всички избива, всичко се проявява със закъснение - всеки залък гадна храна, всяка глътка горчивина. Избива като болест на тялото или на душата.
И ако, когато осъзнаете, че имате проблем с вашето тяло или с вашата душа, вие продължавате да не обичате себе си до степен да пренебрегнете собствената си нужда да се погрижите за своята физика или психика, значи още не сте си научили урока. А той е да обичате себе си.
Защото никой друг не може да се погрижи за вас, освен вие самите. Някой друг може да ви донесе вода в леглото, да ви прегърне и да се опита да ви успокои. Но ако вие самите не можете да родите спокойствието в собствената си душа, всички външни опити за намеса са мъртвородени. 
Обичайте себе си и ако имате нужда от време, за да се разпаднете, а после да се съберете наново и да се изправите срещу това, което ви е изплашило, наранило и съборило, дайте си го. Защото битката няма да свърши днес, няма да свърши и утре. Утре ще се справите с един проблем, после ще изникне друг. И за да ги понесете всичките тези гадини, които сякаш имат за едничка цел да правят живота грозен и труден, се нуждаете от силна основа. Вие сте сградата, вие сте храмът. Ваша е тази основа. Другите хора са само посетители. И ако вие имате здрава основа, ще помогнете на себе си, а нищо чудно някой ден да помогнете и на някой друг.
Затова се грижете за себе си. Обичайте се. Вглеждайте се в себе си. Внимавайте какво допускате в тялото и в душата си - във всеки един смисъл на думата. А ако се окаже, че у вас е покълнала отрова под формата на депресия, болест или отчаяние, просто съберете сили да се обичате още по-силно. 
И ако си мислите, че това е позитивен текст в стил мантра за отваряне на розовата чакра с пеещите сърчица, лъжете се. Това са мислите на човек, който още не се обича достатъчно, но се опитва да се научи.

Най-четеното

Сърбия, Босна и Херцеговина

По следите на Иво Андрич Знам, че подзаглавието звучи като „По следите на изгубеното време“ и не случайно е това звукоподражание. Пътуването през Сърбия до Босна и Херцеговина може да се нарече спокойно „По следите на изгубения Андрич“. Тук нямам предвид забравен и нечетен, а „изгубен“ като дух. *** Тръгнахме към Босна и Херцеговина с влак през Белград. Оказа се, че директен транспорт София-Сараево няма, а вариантите са следните: самолет през Виена (твърде скъпо), автобус през Ниш (не пътува всеки ден извън летния сезон) и с влак – първо до прекрасния Белград, а после с микробус до Сараево. Тук е мястото да препоръчам пътуването с автобус от централната автогара на Белград, а не с микробусите на сръбската фирма Gea Tours . Оказа се, че тя няма разрешително за превоз на пътници през граница, което го разбрахме по тъмно при ГКПП-то. След близо 2-часово пътуване до следващия пункт все пак ни пуснаха да пресечем границата, но само заради близкото роднинство на един от пътниците

Христо Смирненски

114 години от рождението на едно нежно перо Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди. И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити – глъхне празничния град и под лунно наметало с шепот странен той разказва повестите безутешни на вседневен маскарад. А из улицата шумна, под гирлянди електрични, ето малката цветарка бърза от локал в локал, де оркестрите разливат плавни звукове ритмични и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение ). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи. Точно такава книга е Мъжът от Константинопол . В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян ). Израснал в традиционно