2014
Иво
Иванов
Вероятно
сте чули/чели за тази книга, особено ако по принцип следите книжните блогове и
сайтове. Предизвика фурор с представянето си, а за протокола – в книжарниците в
момента е новият тираж. Което ще рече, че първият се изкупи, което пък рядко се
случва с българските книги.
Аз
бях на представянето, прочетох я почти цялата, а причината да не съм я дочела
още не е, че не ми харесва. Просто това е сборник със статии на Иво Иванов,
публикувани в различни он- и офлайн медии през последните години. А съм забелязала,
че кратките форми, особено „еднотипни“ като звучене, не се четат на екс.
Но
да се хвана за определението „еднотипни“. То има негативен нюанс, а случаят
изобщо не е такъв. „Кривата на щастието“ е една от най-приятните книги, която
съм чела в последно време. Тя представя позитивен и градивен поглед към живота,
вселената и всичко останало. „За спорта, Вселената и всичко останало...“ е
нейното подзаглавие, но човек не бива да се подлъгва, че това е спортно четиво.
Благодарение
на тази книга осъзнах, че спортът е просто различен начин на битуване, на
живеене и на градене на щастие и кариера. Привичната ми снизходителност към
всички спортисти започна драстично да спада. Също така поспадна и типичната за
мен ироничност към всички „позитивни“ четива. Защото по същество тази книга е
именно това – показно как да се живее вдъхновено, пълноценно и с надежда.
До
скоро това би ми докарало минимум обрив. Е, Иво Иванов успя да накара реалист,
песимист и циник като мен да плаче на баскетболни разкази и да се вдъхновява от
истински истории за индиански племена и спортни състезатели.
Вече
не помня на колко души подарих „Кривата на щастието“, но съм убедена, че това е
бил добър подарък. Не, в нея няма съвети за живота, но има позитивни примери; няма
притчи, защото всекидневието може да се разглежда като такава, всичко е въпрос
на ракурс; всъщност няма и много усмивки, но статиите ти показват, че ако е
имало на какво да се усмихваш, значи не си извървял пътя досега съвсем
напразно.
Радвам
се, че бях сред онези няколкостотин души, които присъстваха на представянето в
„Хеликон“-Витоша – то бяха емоции, сълзи, смях и аплодисменти като за звезда. И
определено, в стилистиката на автора, искам да му дам една голяма прегръдка,
защото я заслужава.