Замислих се колко пъти през последните няколко години
съм казвала „Трудно е” по повод взаимоотношенията ми с някого. Винаги е ставало
дума за хора, които обичам и на които държа. Защото не е трудно да спреш
да общуваш с някого, който не те обогатява, не те кара да се усмихваш, не те
замисля или просто не ти липсва, когато не е край теб. Другото – обогатяването,
усмихването, замислянето и липсата – се случва, когато срещнеш онази особена
категория хора, които чувстваш като твоя порода.
Но защо да е трудно? Нали уж това е, за което живеем
в качеството ни на социални или не-знам-какви животни? Да споделяме, да
споделяме живота си, себе си дори? И размишлявайки над тези жизнено важни
въпроси като човек, който не ходи на работа и не довършва дисертация,
стигнах до един милион заключения. Някои ги забравих на мига, което само
доказва тяхната значимост за мирогледа ми. Други продължават да ме човъркат. Но
в резюме изводът ми е: по принцип не е трудно да бъдеш нечий приятел или любим.
По дефиниция за това сме създадени (извън социопатите и серийните убийци).
Трудно е да нямаш прекалени очаквания към другия.
Трудно е да не изискваш повече, отколкото човекът до
теб може да ти даде.
Трудно е да не очакваш той да е твое копие и във
всяка ситуация и при всяко твое желание да кима с благата усмивка на йога гуру
в дълбок медитативен транс.
Трудно е да си готов да даваш за сметка и дори над
взетото от теб.
Трудно е да запазиш себе си, да не се променяш, да
си все същата индивидуалност, която си бил, чиста и неопетнена от срещата с
другия аз.
Трудно е да не забравяш всички обещания, които си
дал на себе си при провала на предишните си взаимоотношения.
Трудно е да изграждат дисциплина, когато става дума
за чувства.
Но е нужно. Ако искаш да си ти, независимо кого си
срещнал по пътя си, и ако искаш този път и всичките срещи по него да те
обогатяват, а не да те променят до неузнаваемост.
„The best index to a person's character is how he
treats people who can't do him any good, and how he treats people who can't fight
back.” (Abigail Van Buren)
От приятелството, от обичта се печели, но без да са
ясни мерните единици на печалбата. И не се пристъпва в тези отношения с
предварителна план-сметка за баланса, данъците, инвестициите и оборота. Затова е
трудно. Но пък затова е толкова хубаво, когато обичаш с всяко дихание. И обичаш
не само мама и татко или гаджето, а обичаш хора, които виждаш рядко, но знаеш,
че си важен за тях; обичаш хора, с които можеш да пиеш чай в мълчание с часове;
обичаш хора, които са твоята пълна противоположност, но те карат да се смееш
като дете, като слънце.
Това е първият подобен пост в този блог от много
години насам. И ми достави огромно удоволствие да го напиша. Така че може да
има и други подобни. Кой знае… Без планове.